Въображаем противник | Култура – Брой 31 (2910), 26 септември 2014

Sciamachy е дума с гръцки произход – идва от skia (сянка) и makhia (битка). Рядка дума, върнала се е в употреба през XVII век. Ползва се в смисъл на тренировъчен, фиктивен бой или конфликт с въображаем противник. Това бе първата дума, която написах в търсачка Google, след като замених с нея Altavista през есента на 2001 г. Съвпадение или не, но Google стана рязко популярна именно след трагичния септември на 2001 г. Спомних си всичко това покрай един скорошен разговор на Асанж с репортера Джон Симпсън от BBC, който Sky News и Russia Today също отразиха.
Джулиан Асанж, който от юни 2012 г. е доброволен затворник в посолството на Еквадор заради опасността да го екстрадират в Швеция по обвинение в сексуален тормоз, е решил да се възползва докрай от сложната ситуация и да пише книга. Тя ще е посветена именно на Google и ще разкрива отношенията на компанията с американското правителство и службите му за сигурност.
За тези от нас, които са наясно с технологията на Google, това едва ли е изненада, но Асанж сравнява компанията-гигант с „частна версия на NSA“. Потребителската информацията, която Google събира, съхранява и анализира с цел да предлага на рекламодатели и „други заинтересувани лица“, може да се сравни само с мащаба и същността на работата на Националната агенция по сигурността на САЩ и британската GCHQ. „Бизнес моделът на Google е шпионирането – казва Асанж. Повече от 80% от доходите на компанията идват от изграждане на досиета (потребителски профили) на хората, които го ползват, за да може да бъдат предвидени вкусовете и предпочитанията им, поведението им, а защо не и да бъдат моделирани те по вкуса на големите производители.
Но Google не само работи като National Security Agency или GCHQ; „на институционално ниво Google е дълбоко въвлечена във външната политика на САЩ“ – твърди Асанж. Google работи с NSA “по силата на договор, сключен поне от 2002”, казва още той за Sky News, но е „официално вписана като част от отбранителната индустриална база от 2009 г. Била е ангажирана със системата Prism, където почти цялата информация, събрана от Google, е на разположение на NSA“.
Всъщност, още след 11 септември 2001 всеки относително буден ум на тази планета си даде сметка, че светът се е променил и вече не web, не Internet, но нищо не е същото, само дето тогава все още никой не свързваше веселата нова търсачка с мащабната заплаха срещу обществото, която “войната срещу терора“ отключи.
Google си придава вид на егалитарна и вседостъпна, загрижена за приятните изживявания на потребителя играчка, която, освен че е много полезна и безплатна, ни забавлява ежедневно с игривите си пъстри doodles и всевъзможни екстри. Тя по нищо не прилича на “голяма, лоша американска корпорация”, каквато тогава беше Майкрософт с нейните безкрайни копирайтни претенции и компактно опаковани, но пълни с недостатъци продукти. Всъщност, Google се оказа също толкова лоша, голяма американска корпорация, закрепостяваща ни, но не с продуктите си, а с флуидните си вездесъщи услуги. Google просто „революционизира“ системата на закрепостяване. “Google сега се е разпростряла из всяка една страна, до всяка отделна личност с достъп до интернет”. Но се контролира единствено от собствениците си. Google притежава, но съвсем не в смисъла на поземлено, материално или дори нематериално притежание, а чрез компетентността да контролира достъпа до активи, притежавани от други… Обхвата и силата на тази власт усетиха първо тези, които си мислеха, че ще могат да печелят чрез Google adds – рекламиране през Google, но компанията е тази, която обира лъвския пай, а не примерно онлайн-издателите, публикували на сайтовете си реклами. Сигурно помните конфликта между медийния магнат Рупърт Мърдок и Google, а също и на чия страна бяха масовите симпатии.
Нейсе, бързо разбитата илюзия за равнопоставеност и възможност е това, което доскорошните привърженици няма да простят на Google. Зад гърба им компанията, която на 27 септември ще навърши 18 години, е имала и други, не чак толкова огласени и свързани с конкуренция на пазара „възможности“ – близост с държавните служби на САЩ. Какво ли още може „невидимата ръка“ на един не чак толкова въображаем конкурент?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.