В какво се превръща дебатът за web | Култура – Брой 13 (2892), 04 април 2014

„Ние се нуждаем от глобална конституция“ – каза Тим Бърнърс-Лий по повод навършването на 25 години, откакто създаде World Wide Web. И направи опит да инициира дебат, с който да привлече вниманието на институциите и обществото към необходимостта инструментът web да бъде държан далеч от ръцете на алчността и патологичното властолюбие на правителства и корпорации. И като че ли правителствата и корпорациите го чуха и побързаха да отговорят. В рамките на седмица-две се случиха поне две неща, които ясно очертаха затвърдяване в някои неприятни, меко казано, тенденции.
И понеже споменах правителствата: дни преди изборите в Турция социалните мрежи YouTube и Twitter вбесиха турския премиер Реджеп Тайип Ердоган с изтекъл запис, от който стана ясно, че висши турски политици възнамеряват да извършат престъпление, което, приписано на Сирия, да послужи като повод за нахлуване на сирийска територия с войска. И това очевидно с цел отвличане на вниманието на избирателите от скандалите, в които кабинетът и диктаторът са въвлечени.
„За Ердоган социалните медии като че ли бяха вражеска армия“ – отразиха във Вашингтон Поуст случилото се.
И цитираха интервюто му за турския телевизионен оператор ATV: „Ние няма да оставим този народ в ръцете на YouTube и Facebook… Всички видове неморалност… всички видове шпионаж могат да бъдат намерени там.” – горещеше се Ердоган, след като светът вече го бе чул как казва, че конфликтът със Сирия „трябва да се разглежда като възможност“…
Как мрежата коментира това ли? Ето как: не е чак такава трагедия да бъдем лишени от Youtube и Twitter. Живели сме някак и преди те да станат част от ежедневието ни. Трагедия е обаче причината, поради която те биват спирани – прищявката на поредния диктатор. Трагедия е и лекотата, с която това се случва. Безкръвната, безшевова лекота, с която може да се ампутира гласността в цели региони тъкмо благодарение на технологиите.
А какво да кажем за корпорациите? В самия край на месеца те създадоха опасен прецедент и то не някъде в затънтените дебри на близкоизточния Медиастан, а в самото сърце на Европа, в Люксембург: на 27 март 2014 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) взе най-сетне решение по едно започнало през 2012 г. дело.
Става дума за спора на две филмови компании – германската Constantin Film Verleih и австрийската Wega-Filmproduktionsgesellschaft срещу интернет доставчика UPC Telekabel Wien GmbH, обвинен за това, че не е блокирал достъпа до стрийминга на германския сайт kino.to, позволил си да разпространява защитено съдържание на споменатите две филмови компании. UPC Telekabel изгуби това дело, а с него – не просто всички бъдещи пирати и гратисчии в мрежата, изгуби самата мрежа. С това решение на съда се постави под въпрос нейната цялост, защото СЕС дефакто обяви всеки доставчик на интернет за нарушител по подразбиране. Доставчик на интернет пренос, който позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет е посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29. Доставчикът на достъп до интернет е и задължителен участник във всяко прехвърляне в интернет на фалшификат между един от неговите клиенти и трето лице“, и като такъв просто няма как да не е виновен.
Поставяйки се на мястото на филмовите компании, ще кажете: защо пък да не е виновен? Възможно е. Само дето логиката има и обратна страна, тази, на чиято страна са данъкоплатците. Не за друго, но твърде скъпо би струвало това на тези същите потребители-данъкоплатци. (Покрай проблемите на филмовите компании потребителите-данъкоплатци и доставчици на услуги традиционно пропускам проблемите на самите автори, от чието име корпоративните собственици налагат забрани. Очевидно и този път ще стане така.)
В заключение е по-важно да спомена, че макар решението на Европейския съд да не е със силата на закон или споразумение, то създава опасен прецедент, който може да бъде ползван и в съдилищата на национално ниво в Евросъюза.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.