На 9 декември Европейската комисия публикува дългоочаквано Съобщение до Европейския парламент, съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „За модерна и по-европейска авторско-правна рамка“. Съдържанието му не изненада никого, но все пак, за тези, които помнят предишните уверения на Комисията, че иска да изгражда единен цифров пазар, сегашното съобщение е по-скоро разочарование. То засяга само online услугите за потребители, намиращи се извън страната си, гарантирайки им достъпа до съдържание при пътуване от една страна в друга. В тоя смисъл, трансграничната преносимост е хубаво нещо, но то все още не значи единен цифров пазар. Цифров пазар е, когато произведения, защитени от авторското право, са еднакво достъпни за гражданите на всички страни членки. Въпросният регламент, ако и да се справя с един досаден проблем, само улеснява маскирането на проблема с цифровия пазар и законодателното бетониране на реалността на териториалните пазари.
Останалата част от съобщението не съдържа никакви конкретни предложения, но маркира областите, в които Комисията планира законодателни намеси през 2016.
Една положителна намеса е в частта за адаптиране на изключенията към цифрови и трансгранични условия. Тя съдържа важна обща цел: да увеличи степента на хармонизиране и да направи релевантните изключения задължителни за прилагане в страните членки и да осигури функционирането им в рамките на ЕС.
Пълното хармонизиране на изключенията и ограниченията на европейската рамка за авторското право е необходимо и е стъпка в правилната посока, но Комисията учудващо се дистанцира от предварителните си обещания. Явно някои важни заинтересовани страни не харесват идеята за задължителна хармонизация.
Може да се счита като стъпка в правилната посока и клаузата в документа, с която Комисията ще внесе яснота и около изключението в случая на ползване на илюстрации с цел обучение, т.е. използване с некомерсиална цел, макар изразът „внасяне на яснота“ в крайна сметка да се окаже ограничаване на потребителските права.
Има и някои необясними пропуски в този текст. Единият касае неяснотата относно институциите по културното наследство и техните искания за достъпност online на колекциите им с некомерсиална цел.
Друг необясним пропуск е темата за електронното заемане от цифровите библиотеки. През юли активистката Джулия Реда коментира в блога си този пропуск.
Всъщност, пропуските са доста: относно правото на потребителите да цитират и препращат към аудиовизуални произведения и с цел некомерсиални ремикси, относно ползването на дигитални репродукции от публичния домейн и т.н.
Ако дотук споменах само пропуски и някои промени като двусмислено положителни, то има и нещо несъмнено неприятно в този документ и то е свързано с т.нар. извличане на данни („text and data mining“ или TDM).
Тази част от текста на Комисията, който казва „да се позволи на организации за изследване на обществения интерес да извършват извличане на данни от съдържание, до което имат законен достъп за научноизследователски цели“, всъщност може да се чете така: всеки, който не е свързан с „институция, изследваща обществения интерес“, ще трябва да получи лиценз за провеждането на добив на данни. Това е извънредно любопитно ограничение, което може би заслужава специално внимание в отделен текст.
Такова е и намерението на Комисията да изгражда „един добре функциониращ пазар за авторско право“ и по-точно – обсесията на Комисията за създаване на стойност в цифровата среда посредством интервенции, гарантиращи, че „стойността, генерирана от някои от най-новите форми на разпространение на онлайн съдържание, е справедливо разпределена“.
Едно все пак е ясно – 2016-а ще ни донесе доста новини от света на копирайта.