На 23 юни 2015 WikiLeaks започна да публикува колекция от свръхсекретни разузнавателни доклади и технически документи от Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA), прихванати от комуникациите на висши служители от три последователни френски правителства през последните десет години – на сегашния президент Франсоа Оланд, на бившия Никола Саркози (2007-2012) и на Жак Ширак (1995-2007), на министри от кабинета и на френския посланик в САЩ.
Документите съдържат и телефонни номера на множество служители в Елисейския дворец, включително и прекия мобилен телефон на Президента.
Най-интересното сред тези документи обаче са разговорите между френските държавни служители по някои актуални френски и международни проблеми, включително световната финансова криза, кризата с гръцкия дълг, ръководството и бъдещето на Европейския съюз, връзката между администрацията на Оланд и германското правителство на Ангела Меркел, френските амбиции за определяне на състава на изпълнителния персонал на ООН, френското участие в конфликта в Палестина… Прихванато е, например, как Саркози споделя, че възнамерява да даде ново начало на Израело-Палестинските разговори за мир без участието на САЩ в тях. Прихванато е и как Оланд изказва притесненията си от евентуално излизане на Гърция от Еврозоната още през 2012. Според този файл, Оланд вярва, че германският канцлер Ангела Меркел „се е отказала [от Гърция] и няма да отстъпи”. И съдбата на Гърция силно тревожи Оланд, „защото гърците може да гласуват на изборите за екстремистка партия“.
Като една от държавите учредителки на Европейския съюз и една от петте постоянни членки в Съвета за сигурност на ООН, Франция по подразбиране е близък съюзник на Съединените щати и играе ключова роля в редица свързани със САЩ международни институции – G7, НАТО, СТО. Също както и Германия. Всъщност, тези разкрития са като продължение на политическия скандал в Германия, последвал разкритията на WikiLeaks, че американските служби подслушват германския канцлер Меркел и нейните чиновници.
Как реагираха медиите? Със съдействието на френския ежедневник „Liberation” и онлайн-журнала за разследваща журналистика Mediapart, тази история успя да достигне до французите, които са в очакване на още и по-важни разкрития в близко бъдеще. В статията, която „Libération” публикува в съавторство с Асанж, се изтъква, че в „сивата зона“ на шпионирането няма приятели и съюзници, а шпионажът в чужбина е „сляпото петно“ в планирания закон за наблюдение, който се очаква да бъде приетдо дни.
А Mediapart даде интересни детайли: „Измежду петте документа, които публикувахме, четири бяха маркирани с „G“за „силно чувствителен материал“, други бяха етикетирани с „NF“ – тези, които не трябва да бъдат споделяни с чужди държави при никакви обстоятелства. Повечето бяха маркирани като „неконвенционални“, което означава, че са били получи чрез хакване.“
Как реагираха френските политици? Франсоа Оланд свика извънредно заседание на Съвета за защита на страната. Това е логично – разкритията се свързват със съмнителните пълномощия – правото да подслушват телефони и лиценз за масово следене в интернет – които напоследък Франция даде на своето вътрешно разузнаване и служби за сигурност поради заплахата от джихадистите.
Социалистът Оланд също така излезе с изявление, в което каза, че докладите са довели до „смайваща държавна параноя“. Но дори и правителството да е знаело за тези прихващания, „няма как да се каже, че това масивно, системно, неконтролирано подслушване е търпимо“.
Според Саркози пък, шпионажът е „неприемлив като общо правило и още повече между съюзници“.
Коментар от Ширак все още няма, но Мишел Алио-Мари, бивш министър на външните работи и на отбраната и при Ширак, и при Саркози, каза за канала iTele, че на Франция отдавна й известно, че САЩ има техническите средства да прихваща разговори, но „ние не сме наивни: разговорите, които са се водили между Министерството на отбраната и Президента не са се случвали по телефона“.
Най-гневен е левият Жан-Люк Меланшон, който каза, че Париж трябва да предложи убежище на двамата най-издирвани мъже от САЩ – Асанж и Сноудън.