Времето на киборгите наистина настъпи – „разширената реалност” (AugmentedReality) вече не само не е новост, но и се изпробват варианти за превръщането й в ежедневие чрез т.нар. „компютри за носене” („wearablecomputers”), които скоро ще са стока за масова употреба по подобие на мобилните телефони и електронните четци. Конкретният повод за обговаряне на тази вероятност е един усилено рекламиран из IT медиите продукт, Google очилата. Интересното и същественото при тях е рамката, а не стъклата. Стъкла може дори напълно да липсват. Та тази рамка, не много по-дебела от традиционните рогови рамки, съдържа в себе си: 16 GB флаш памет (от която 12 GB – оперативна), презаредими батерии, проектор (640Ч360 пиксела),преобразувател на звукови вълни с костна проводимост по подобие на слуховите апарати, микрофон, акселерометър, жироскоп, светлинен сензор, сензор за близост, ротационен сензор, сензор за линейно ускорение и още няколко други; тъчпад, камера, портове за безжична, Bluetooth и USB връзка… Изброих ли всичко? Операционната система е Android (4.0.4), а съвместимостта – с всякакви разчитащи на Bluetooth устройства. Както стана дума, Google очилата все още нямат стъкла, но Google обсъжда варианти за тези потребители, които носят очила по предписание. Един от разработчиците на модела е Бабак Парваз, инженерът от Google, монтирал прозрачни дисплеи в контактни лещи, така че съвсем скоро едни на вид напълно нормални очила с лещи, заменени с прозрачни екрани, ще са аксесоар, достъпен на пазара.
Как работят тези очила? Задействат се с накланяне на глава и подаване на гласова команда: „ok glass“; и задание, примерно „направи снимка” или „запиши видео”. Можете да задавате и въпроси на Google: „Google, коя година е основана Wikipedia”? Или: „Упъти ме към….”. Или „Прати съобщение на…”
Устройството може да се контролира и чрез тъчпада в рамката, като движенията по него се наблюдават по нещо като времева линия върху дисплея.
Какво може устройството? Камерата на Google Glass може да прави снимки и да записва видео. Докато това се случва, над окото свети малък индикатор. Софтуерът е специално разработено безплатно приложение, наречено Glassware. Очилата ползват и приложения, като Google Now, Google Maps, Google+, Gmail. В момента разработките продължават в посока разпознаване на лица, манипулиране на изображения, новинарски приложения и връзки към социалните мрежи. Дадена е пълна свобода на програмистите с изключение на волността да добавят реклами или инструменти за таксуване в приложенията си, макар че почти със сигурност това ще се промени в бъдеще.
Кой е евентуалният потребител на GoogleGlass на пазара? Дори и всеки от нас да може да си позволи 1500 $, каквато е в момента цената на това устройство, има ли причина да се чувстваме киборги в ежедневието си? В ежедневието не, но може би едни такива очила биха били в скоро време незаменим аксесоар за екстремни спортисти, полицаи, репортери… А идеята за масовото им производство? Тъкмо с нея е свързана и критиката към Googleочилата и както може да се очаква, тя е свързана с неприкосновеността на индивидите. Надзорът („surveillance”), а от друга страна и „sousveillance” (френско-английска дума, която означава буквално „наблюдение изотдолу”), упражнени с тази камера в комбинация с лицевото разпознаване, което може да идентифицира лица на публично място, може и да е от незаменима помощ на хора с екстремни професии като полицаи и борци с тероризма, но масово употребявани, биха излагали на неоправдан риск напълно невинни граждани. Законността на Google очилата би била под въпрос в ред държави, но от гледна точка на етиката и етикета, те са неприемливи почти навсякъде, ако наистина се превърнат в стока за масово потребление.
За да довърша дистопичната картина, ще припомня и основния източник на доходи за Google, рекламата. Опитайте се все пак да си представите кръстоската между разширената реалност и Google рекламата почти на ниво „нервна трансмисия”.