Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP) неведнъж е било споменавано в мрежа/паяжина като пример за особено хищно налагане на американската копирайтна политика извън пределите на САЩ. То обаче, както и АСТА, буди възмущение най-вече заради ирационалното и фанатично твърдоглавие, с което американската страна в лицето на Офиса на търговския представител на Съединените щати (USTR)*, а и някои местни политици защитават непрозрачността, която заобикаля преговорите.
Какъв е поводът да пиша за ТРР отново? От 22 до 25 февруари тази година министрите на търговията на дванадесет от страните-участнички ще се съберат в Сингапур, с което преговорите ще навлязат в своята последна фаза. Проявявайки последователност в своята стратегия на медийно затъмнение, USTR е изразил категорично несъгласие за присъствието на журналисти, а Тим Гросър, министър на търговията на Нова Зеландия, в интервю за BuzinessDesk е направил лишенo от всякаква логика изказване в опит да оправдае това.
„Представата, че да се прави всичко това пред погледа на обществото ще помогне на процеса, е наивна … всъщност, тези хора (TPP опонентите) са умни. Те искат това да бъде направено при пълна прозрачност, за да се увеличи противоречието до степен, която ще разруши съглашението.”
Какво кара Гросър да изказва подобни абсурдни аргументи срещу превръщането на тези преговори в публично достояние? Защо той отхвърля анализа на тъй оспорваните предимства, за които претендира търговската сделка ТРР?
Нима не е ясно, че проблемът се състои не в това, дали съглашението изобщо ще се случи, а дали ще се случи по благоприятен за новозеландците начин от гледна точка на инвестиции, регулации, баланс между националния суверенитет и очакваните икономически печалби. Ако преговорите текат тайно, това може и да помогне на съглашението да стигне до благополучен финал, но ако пълната прозрачност усили противоречията, дали това не е сигурен признак, че е по-добре това да не става?
Отношението на Гросър само подкладе страховете на новозеландците, че тайната служи за прикриване на лоша сделка, от която ще се облагодетелстват шепа корумпирани политици, играещи по свирката на USTR, не и обществото. Наистина, как би могло да бъде убедено обществото, че подобна сделка се случва в негов интерес, и да спре да иска прозрачност?
През 2009 страните бяха стигнали до единодушие съглашението да не добива публичност, докато преговорите не приключат, а всички придружаващи го документи да останат поверителни четири години след влизането му в сила (или след последната среща в случай, че то не бъде подписано). Оттогава обаче нещата са се променили доста. Даже може да се каже, че съпротивата срещу непрозрачността на TPP никога не е била толкова силна. Далеч не всички политици от страните, въвлечени в ТРР, се държат като Гросър, а някои от тях са доста инициативни. Най-новото начинание в борбата за гласност е сайтът «TPP законодатели за прозрачност». www.tppmpsfortransparency.org
Законодатели от висок ранг от Австралия, Канада, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия и Перу на 11 февруари публикуваха на сайта съвместно писмо в търсене на изход от Trans-Pacific Partnership Agreement. Tова писмо гласи:
„Ние, долуподписаните законодатели от страните, въвлечени в Trans-Pacific Partnership съглашение, призоваваме страните по преговорите да публикуват проекта на текста преди подписването на окончателно споразумение с достатъчно време, за да даде възможност за ефективен контрол и обществен дебат.“
Сред подписалите писмото има водачи на политически партии, подкрепено е и от известни международни организации, като Oxfam и Article 19, които също препубликуваха писмото. Подкрепа има и от страна на много неправителствени организации.
Но въпреки масовото недоволство срещу непрозрачността на ТРР, USTR не се държи, сякаш това го касае. Изглежда светът очаква преговорите на 22 февруари с твърде умерен оптимизъм.
–
* Офисът на търговския представител на Съединените щати (USTR) е http://www.ustr.gov/, държавна агенция, отговорна за координиране и налагане на търговската политика на американското правителство на междуведомствено и междудържавно ниво.