Зона без граници | Култура – Брой 31 (2953), 18 септември 2015

Срокът на Лисабонската стратегия изтече през 2010 и оттогава Европа следва нов дневен ред – Europe 2020. Ако случайно пропагандата ви е подминала, новите приоритети са „интелигентен, устойчив, приобщаващ растеж“ с „още по-голяма координация между европейски и национални политики“ в посока към общоевропейско и глобално бъдеще. Тази стратегия се състои от 7 подстратегии и едната от тях, най-важната, е Дигиталният дневен ред (Digital Agenda). А тя е най-важната, защото дигиталната област като най-бурно развиваща се е и най-меродавна за европейските политики.
Единен цифров пазар; оперативна съвместимост и стандарти; сигурност; бърз и ултра бърз достъп до Интернет; наука и иновации; повишаване на цифровата грамотност, приобщаване и международни аспекти – ето това са конкретните приоритети на Дигиталния дневен ред, на които се опира една кардинално важна за съществуването на ЕС инициатива – Програмата за оперативна съвместимост на европейските публични администрации (“Interoperability Solutions for European Public Administrations” – ISA). Тя пък е кардинално важна, защото оформя единното информационно пространство, в което европейските администрации (в това число и нашата) оперират и което има за цел да превърне Европейския съюз в утопична зона без граници, в която хора, стоки и пари могат да се движат свободно.
ISA (одобрена на 29 септември 2008, представена на 18 ноември 2009 в Малмьо и влязла в сила на 1 януари 2010) съдържа настоящата визия на ЕС за това пространство за периода 2010-2015, но ISA е само една от цяла серия такива петгодишни програми, всяка – със своите приоритети и виждания за мястото на Европа в глобалния свят.
Ако изключим доклада „Бангеман“ (1994), който беше иницииращ за поредицата, списъкът на тези програми изглежда така: IDA/IDA2, IDABC[1]. Има и още нещо – в края на тази година срокът на ISA изтича. От началото на 2016 влиза в сила приемникът й, ISA 2. Преди да спомена приоритетите й, ще припомня тези на ISA: поверителност на информационния обмен; архитектура на оперативната съвместимост; оценка на влиянието на ИКТ върху законодателството на ЕС… Тоест, акцентът е не толкова върху фронт-офис комуникацията (общуването с гражданите), колкото върху бек-офис, обмена между администрациите. Това не се е случвало от доклада Бангеман и IDA насам, но не става дума за технократски сантименти към ерата Делор, а е логично следствие от въвеждането на нови технологии. Икономическата криза е изиграла ролята на „катализатор“ за иновациите и се е почнало с изграждането на принципно нови системи („облачен компютинг“), които са изключително подходящи за предлагането на електронни административни услуги, но при които старите приложения трябва да се запазят. Става дума за вече утвърдени услуги, като електронна идентичност (eID), е-подпис, е-доставки, е-документи… Трансграничният обмен на цифрова информация между публичните администрации също трябва да е безпроблемен. Колкото до ISA 2, тя просто продължава в същата посока.
Но има и някои важни, нови контексти.
Единият е ТТИП, разбира се. Този февруари Комитетът по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) и Еврокомисията се срещнаха в Брюксел. (Като говорител в сянка на ЕНП/ГЕРБ присъства и Ева Паунова). Та, на тази среща IMCO за пръв път изложи публично някои свои съображения относно ТТИП. Комисията пък представи своите предложения относно приемника ISA 2. Накрая се стигна до извода, че ISA 2 притежава огромен потенциал за развитие в технологичен, а и политически контекст, а IMCO е идеално пригоден да действа като централна координационна точка, особено с оглед на „разпръснатите компетенции в рамките на Комисията“.
Другият важен аспект е международният. Не може да не се питаме за бъдещето на паневропейското информационно пространство в ситуация като днешната. Вярно, че въпросите на сигурността са най-вече от компетенцията на държавите членки, но все пак Комисията е тази, която дава насоките. Има ли Европа капацитет да се справи?


[1]Страната ни подписа меморандум за участие в IDA още преди да стане член на ЕС.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.