Идентичност | Култура – Брой 25 (2861), 05 юли 2013

…Нашата цивилизация е от най-лошия вид топящ се пластелин, който можем да си представим. И това е голям проблем. – така Асанж определи света, в който живеем, в разговора си с Ерик Шмид, за който стана дума в предишната колонка. Така е, защото светът е разкъсван от разнопосочни сили, от една страна, това е глобализиращият техно-абсолютизъм, а от друга – силите, стремящи се да удържат нещата в техните граници. Тези неща могат да бъдат всякакви: отделна личност, група, артефакт или просто уникален къс информация – всичко, което притежава име и идентичност.
Знаем, че прогресирайки, технологиите промениха труда, а той – обществения строй. Това доведе до нов тип общество, което Мануел Кастелс нарече „мрежово”. То е в плен на нестабилната, но всепроникваща съвременна медийна система, която, комбинирайки много канали за комуникации в себе си, трансформира времето и пространството до степен намеса в материалните основи на живота. В крайна сметка, стана така, че в един свят, в който всеки миг от живота е белязан от „времево клеймо” и съхранен „за историята”, историята спира своя ход, а всичко съществуващо, защитено с патент и снабдено с баркод, се оказа изложено на риска от радикално изчезване. Идентичностите изчезват и то съвсем не единствено в социологическия смисъл на Кастелс. Изчезват авторите заедно с артефактите само поради това, че вече нищо не може да гарантира автентичността на едните чрез тази на другите.
В тази връзка Асанж се саморазкрива като един доста особен социален актьор: той се стреми не към абстрактна справедливост и съпротива, а към трансформиране на цялостната обществена структура – подпряна на една индустрия за подмяна на историята, на една икономика на спектакъла – чрез съвсем конкретни, технологични инструменти.
Те използват стопански труд, за да прикрият части от историята, казва Асанж. Важни парчета история, съвременна история, която е имала значение… бяха премахнати от интелектуалната историография. … След като са премахнати, как бихте узнали, че са били там, как да ги намерите? Не само, че са престанали да съществуват, но все едно, че никога не са съществували. Ами да, това е особеното на информацията – тя съществува в своето платонично пространство и за разлика от материята, има качеството да се появява и да изчезва напълно безследно. Какъв е технологичният инструментариум, архитектурата на Wikileaks, която се съпротивлява на целия този «стопански труд», полаган в името на изчезването на парчета история? Принципът може да се обобщи най-нетехнологично с една единствена дума: наименуване. Асанж изрично подчертава важността му: Наименуването на човешката интелектуална дейност и цялата ни интелектуална история е може би най-важното нещо. Именуването е важно навсякъде, където се ползва абстракцията на имената с цел обозначаване на някаква идентичност, същото се случва и като използваме унифициран локатор на ресурси(URL адрес), но точно тази позната структура наименуване/пространство, според Асанж, е порочна, защото е човешки нечетивна и не маркира по никакъв начин, че информацията, съдържаща се под един URL, е важна, проверена, а оттам и съществена за историята. Според Асанж, имената на отделните артефакти не трябва да зависят „от някоя организация”, а от интелектуалното съдържание, да бъдат свързани неразривно с него до степен, че ако бъде изменено това съдържание, това да засегне и наименованието. Звучи абстрактно, но е постижимо с помощта на алгоритъм, който вече е познат като т.нар. „хеш-функция”. Хеш-функцията може да бъде разбрана и от технологично най-неизкушените чрез синонимите си: „цифрова сигнатура”, „отпечатък” или „извлечение” (message digest, digital fingerprint). Тази функция има способносттада раздробявада сбива голям набор от данни в малък баркод, който навсякъде е от еднакъв размер и служи за бързо сравняване на файловете. Ако хешът (пръстовият отпечатък) е различен, значи и съдържанието (идентичността) е различна.
Това е според Асанж: човешките интелектуални артефакти трябва да имат възможността да бъдат напълно независими от каквато и да е система на човешки контрол! И той твърди, че възнамерява да превърне това във всеобщ стандарт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.