Канибалската доктрина | Култура – Брой 22 (2944), 05 юни 2015

През XV век във Франция е бил на мода един много специален вид лов. Из кралските землища Луи XI е устройвал преследвания на осъдени, облечени в кожата на прясно убити елени. Пуснати на свобода, те бързо били настигани от кралските хрътки и разкъсвани на парчета.
С това жестоко описание започва предговорът на книгата на Грегоар Шамаю* „Ловът на хора: философска история“, като думата „лов“ и в заглавието и в самата книга е употребена съвсем не в метафоричен смисъл. Иде реч за история на насилието като атрибут на доминацията, „тоталната доминация, чиито предели са трудно постижими“, доколкото свежда човешкостта до животинскост. Само дето в природата ловецът и жертвата са обикновено от различни биологични видове. За какво говорим, когато са от един и същи вид? А когато този, който убива, изобщо не е на бойното поле, а в своя спретнат офис? По-силният и годният ли побеждава?
Книгата „Ловът на хора: философска история“ намери логическо продължение в следващата книга на Шамаю – „Теория на дрона“, която се занимава именно с технологията на хищничеството. Книгата бе публикувана през април 2013, месец преди САЩ да признаят разстрела на четирима цивилни с помощта на дронове. Два месеца след това изтече информация и за убийства в Пакистан, извършени от ЦРУ, пак с помощта на дронове. Какъв е всъщност проблемът с дроновете, че всички са толкова афектирани? Проблемът е сложен. Той е едновременно политически, законов, географски, етически, технологически и какъвто още се сетите.
Технологията винаги е била инструмент на доминацията и това е непрекъснато обговаряно в мрежа/паяжина, но изпъква с пределна яснота, заговорим ли за телекомуникации. Е, отново телекомуникациите са на фокус, но този път в най-крайното си, подло и отвратително проявление – дроновете.
Какво е дрон? Има ли още някой, който да не е чувал за това устройство? Думата идва от английското «drone“ (търтей) и обозначава безпилотен летателен апарат, задвижван дистанционно и по предварително зададен GPS маршрут. Дроновете са малки и маневрени и намират всевъзможни приложения, но основното, оказва се, е военното – разузнавателно и бойно. Те са си военни роботи. Много са страните, които имат разработки в тази област, но англичаните са първи през 1933 с техния радиоуправляем дрон за многократно използване Queen Bee. Следващите са въоръжените сили на САЩ през 1940 г. с Radioplane OQ-2. (Между другото, България също има разработка – „Армстехно Дуло“.)
Лошата им слава обаче дойде след 11 септември, когато под предлог борба с тероризма, Буш обяви, че САЩ навлизат в нова форма на война: глобален лов на хора. Новата американска военна доктрина изключи битката като форма за установяване на надмощие. Актуално стана преследването на плячката, преследване извън ограниченията на юрисдикции и национални граници. Дроновете са ловните кучета и вече носят имена, като Reaper («жътвар»), Predator(„хищник“).
По повод „Теория на дрона“ Шамаю даде интервю за в. „Льо Монд”, озаглавено «Войната се превръща в телекомуникационна работа на офис служители». Там той казва, че въоръженият дрон е емблемата на съвременната военна доктрина, а в Съединените щати и Израел философите работят ръка за ръка с военните, за да издигнат до приемливи за обществото етични нива „целевите убийства“. Шамаю нарича тази нова етика „некроетика“, а на въпроса на интервюиращия нуждаят ли се от оправдание военните, за да убиват, той отговаря, че пропагандната и PR страна на войната изисква убиването на хора с дронове да изглежда приемливо, защото, в крайна сметка, се финансира с обществени средства, а в лицето на обществото изглежда по-страшно и по-жалко от всякога. Това е „оръжието на страхливеца“, казва Шамаю, оръжието на „онзи, който отказва да се изложи на опасност“. Дори и да е имало военни ценности някога, те са вече в такава дълбока криза, че войната повече не може да намери никакво оправдание за погълнатия обществен ресурс. Негативните публични ефекти само се усилват с опитите да бъдат оправдани с доводи като: дронът – една машина без човек на борда – е най-човечното от всички оръжия, защото не рискува живота на войника във враждебна противникова среда.
Стерилната офисна хромофобия се оказа по-близо до канибализма от всеки друг.
Роденият през 1976 г. Грегоар Шамаю в момента е научен сътрудник в Националния център за научни изследвания (CNRS) във Франция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.