Тазгодишните разкрития на Сноудън, че САЩ шпионират дори съюзниците си, предизвика мощна вълна от мрачни прогнози за края на интернет, какъвто го познаваме. Ще припомня, че тази вълна не е първата. Предишната се случи точно преди година и по съвсем различен повод – на Световната конференция по международни комуникации в Дубай бе приет международния стандарт „Изисквания за “дълбок преглед на пакети” (DPI) в следващото поколение мрежи“. Стандартът бе предложен от Международната телекомуникационна асоциация ITU, за която се знае, че се състои от телеком оператори, действащи под закрилата на собствените си правителства, а приемането му при пълна непрозрачност и закрити врати бе сигурен признак, че тревогите тепърва предстоят. Най-скандалното обаче бе това, че участниците в конференцията изобщо не предвиждаха вариант, в който до знанието на потребителите да достига фактът, че интернет трафикът им е под наблюдение: електронна поща, банкови транзакции, телефония. Дилемата „балканизация“ срещу „американски универсализъм“ тогава изглеждаше неразрешима на фона на „лошия“ китайски, близкоизточен и руски пример. След разкритията на Сноудън (все още пребиваващ в Русия и най-вероятно вече работещ за нея), разрешението все повече клони към окончателния край на американския вариант. По този повод тинк танкът „Съвет за чуждестранни връзки“, в лицето на бившата съветничка на Обама, Карен Корнблу, мрачно напомни заплахата от необратимо дезинтегриране на инфраструктурата на интернет, като този път изтъкна и заплахата за „балканизация“ не само на web, но и на света. В чисто геополитически смисъл!
Що за термин е „балканизация“ все пак и какво се крие зад него?
Терминът е геополитически по произход и дори не е нов. Изобретен е в началото на XX век, за да опише случващото се на Балканския полуостров след рухването на Османската империя. И тъй като разпадът на всяка една мъртва империя, федерация или съюз води до сходни процеси – роенето на малки и враждебни една към друга сили, които ползват новопридобитата си автономия, за да дадат воля на най-дребнав и деструктивен шовинизъм, терминът продължава да е в употреба и дори еволюира. За балканизация се говори и след края на студената война, и след рухването на Югославия и СССР. През 2007 пък, по повод борбата за независимост на Шотландия, бившият министър-председател Гордън Браун заговори за евентуална балканизация на Обединеното кралство, като напомни, че то включва в себе си, освен Англия и Шотландия, също така и Уелс и Корнуел.
А ето че сега иде реч за същото, само че в полето на съвсем друга стихия – детериториализиращата сила на интернет, манифестирала пълния си размах преди 15 години и имала за ефект глобална доминация на САЩ, върви към своя залез. Какви ще са последствията от края на тази доминация, ако не балканизация? Според глобалистите, това, което ни очаква, е един антипод на интернет – splinternet (от „splinter“, „разцепвам“ на англ.) – глобален разкол по множество признаци и в множество области: технология, култура, търговия. На мястото на система, крепяща се поне официално на отвореност, равнопоставеност и сътрудничество между участниците, ще се развихрят междуособни войни между отделните независими информационни анклави, всеки от които разчитащ на свои собствени, несъвместими с тези на „врага“, програмни езици, стандарти, формати.
Не малките и зависимите ще са виновни за разкола обаче. Според един не много нов, но все още актуален анализ на Economist,три са силите, които разкъсват интернет, и те са могъщи. Първата, това са естествено правителствата, стремящи се към суверенитет. Напълно логично е в името на този суверенитет те да въведат по-строга държавна информационна политика. Втората сила са големите IT компании. Те сами по себе си обособяват огромни дигитални територии, в които диктуват правила, налагат стандарти и контролират достъп до услуги. И третата сила – това са собствениците на мрежи, които могат да влияят нерегламентирано и безнаказано върху неутралността на интернет трафика.
Какво бъдеще се очертава пред интернет само времето ще покаже, но отсега можем да сме сигурни, че то е до голяма степен въпрос на договорка между тези три могъщи сили.