Тия дни на сайта на американската компания Bloomberg, известна с непоклатимостта си на глобалния финансов пазар с данни, финансови информационни услуги и финансови софтуерни инструменти, се появи статия в рубриката „Технологии“, в която думата „болка“ се срещаше подозрително често.
Статията се отнасяше за отказа на бразилската държавна телекомуникационна компания Telebras от услугите на американски компании при реализирането на важен инфраструктурен проект на стойност 185 милиона щатски долара – полагане на оптичен кабел на дъното на Атлантическия океан, който да свързва град Форталеза в североизточната част на страната с Португалия. Нещо повече – кабелът с дължина 3 500 мили ще бъде положен със специалната цел да заобиколи вече съществуващите трансокеански трасета под контрола на САЩ. Причината за това са миналогодишните разкрития на Сноудън, че Националната агенция за сигурност на САЩ, под предлог събиране на разузнавателна информация за борба със световния тероризъм, шпионира политически лидери, в това число и на съюзнически държави – президента на Бразилия Дилма Русеф и германския канцлер Меркел.
Изграждането на трасе от Форталеза до Португалия е предложено още през 2012-а, година преди шпионските скандали, под предлог насърчаване на местните компании, но след скандала темата за международните подводни кабели като мишени на шпионаж стана приоритетна за Русеф в кампанията й за преизбиране. Дилма Русеф бе преизбрана и очевидно не заради демагогия. Президентът на Telebras Франциско Зиобер е предприел масирани одити на оборудването на всички чуждестранни фирми и е задвижил нещата необратимо в посока към технологична самостоятелност на страната. За изграждане на този конкретен проект той е заявил, че ще се състезават само европейски, азиатски и местни фирми, никакви американски. Очаква се бенефициент да бъде не дългогодишният досегашен партньор на Telebras, калифорнийската компания Cisco, а местната Padtec. Найгъл Глени, говорителят на Cisco, е отказал коментар. От ноември миналата година обаче е известно, че Cisco търпи големи загуби тъкмо заради скандалите около НСА. И не става дума за прежалването на десетки милиарди приходи, не става дума и за пазарна тактика с цел сваляне на цените (в сферата на трудоемките инфраструктурни проекти и без това доминират не американските Alcatel-Lucent и Connectivity Ltd.); става дума за трайна тенденция в оредяването на международната клиентела на САЩ. И освен това, не само Cisco бележи загуби. Microsoft Corp. и Verizon Communications Inc. също са загубили договори в Бразилия и Германия.
Болката от тези загуби се усилва от факта, че Бразилия е седмата по големина икономика в света. Още от 1991 в страната е приет закон, даващ предпочитания на държавни проекти, ползващи местни технологии и облагащи жестоко вносителите, но след скандалните разкрития на Сноудън миналата година Бразилия затегна още повече политиката си и направо пристъпи към прекратяване на договорите с Microsoft за електронната поща Outlook. Бразилия ще се задоволява с бразилската система за електронна поща Expresso, разработена от държавната фирма Serpro и намираща се 100 процента под бразилски контрол. В момента Expresso се използва от 13 от 39-те министерства в страната.
От ноември миналата година също така Русеф е подписала указ, според който министерства и държавни агенции ще ползват само технологични услуги, предоставяни от публични дружества или дружества с държавно участие, без да се състезават в търгове. В указа се посочва изрично, че преминаването към засилен режим на опазване на националната сигурност трябва да се следи от министерствата на отбраната, комуникациите и планирането.
Откъде ще дойдат парите за тази сериозна стъпка? Средствата за трансатлантическия кабел ще дойдат от Държавна банка за развитие BNDES. Строителството на трасето се очаква да започне през първата половина на 2015 г., а кабелът да влезе в експлоатация след 18 месеца. Бразилия не се нуждае изобщо от услугите на Световната Банка. И освен това, Дилма Русеф не декларира ли веднага след преизбирането си, че страната ще внесе доста голяма сума в Азиатската банка за развитие?
fiction and faction