Темата за електронното гласуване продължава да развихря страсти. На български се появи презентацията на Алекс Халдерман „Анализ на сигурността в електронната избирателна система на Естония“, в която той детайлно излага доводите си „против“, а с нея веднага надигнаха глава и привържениците на е-вота, сравняващи поведението на Халдерман с това на Бареков по време на аферата Костинброд и обясняващи „ретроградните“ му виждания с намесата на „дългата ръка на Путин“. В групата за свободен Интернет във Фейсбук пък видях да противопоставят на Масачузетския професор авторитета на „най-големият и най-известен граждански Инициативен комитет в подкрепа на електронното гласуване “Гласувай без граници” с представляващ тенис легендата Мануела Малеева“. Не се смейте, защото е тъжно! Според шумните привърженици на електронния вот у нас, „другарят Алекс“ така и не успява да представи никакви сериозни технологични доказателства за проблем със системата, а само „процедурни“. И не че „системата е компрометирана“, ами „системата лесно може да бъде компрометирана“ и съответно – всички тези компромиси със сигурността – лесно да бъдат преодолени. По блоговете даже се срещат разяснения как. Проблемът с паролите и ПИН-кодовете за сървърите и електронните карти, например, е класически. Те могат да бъдат прихванати от вирус и автентичността на вота на избирателя да се окаже под въпрос. Тази външна намеса може да се предотврати с въвеждането на “виртуална” клавиатура, защото, простичко казано, виртуалната клавиатура е “неподслушваема”.
В реалността обаче нещата опират не толкова до технологии, колкото до такива не технологични, профанно-процедурни неща като притежанието на ключове за сървърните шкафове. Освен това, сървърите обикновено си имат собственик и този собственик често е частен субект; и изобщо не му се налага да подслушва или прониква там, където нещата и без това са под негов контрол. Знаем ли ние кой е собственик на сървърите, които ще съхраняват изборния резултат у нас? И дали случайно този частен субект не е политически обвързан?
В тази връзка отпада и доводът, че се ползват твърде елементарни физически ключове за вратите и шкафовете на ИТ-центъра, където ще са сървърите. Спасението няма да дойде с използването на по-сложни ключалки. Нито с по-сложни пароли. Спасението евентуално може и да дойде, когато храбрите защитници на електронното гласуване млъкнат и бъде чут правилният въпрос, а той е:
Кои са собствениците на информационните системи за електронно гласуване у нас?
Ще припомня в тази връзка миналогодишния, крайно съмнителен експериментален вот, проведен в няколко Софийски секции. Този експеримент беше предходен от още по-съмнителен търг по поръчката „Наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България”. Поръчката бе обявена на 03.05.2014 г. и беше спечелена от регистрирания 4 дена след това (на 7 май 2014) консорциум „Обединение машинно гласуване” между фирмите „Сиела Норма” и офшорката „Смартматик интернешънъл холдинг Б.В. – Нидерландия”. Ставаше дума за наемането на 100 машини срещу наем от 1700 лв. за всяка, ако си спомняте, при цена на закупуване на една машина 1000 лв. Някой дали е вярвал, че тази весела история ще остане без продължение?
Защото тази година пак някой осигурява машини за е-вота. Кой ли? Не може да бъде – пак Сиела! Тия дни Информационно обслужване и Сиела, с Абати в поддържащата роля, изиграха за пореден път изтърканата пиеска „печелене на обществена поръчка“ и никой дори не помръдна пръст да им попречи!
Но ИКТ-сюжетите не се изчерпват само с хардуера. Не се изчерпват и със софтуера. ИКТ-сюжетите включват също така и мрежовата инфраструктура и доставката на комуникации и те също се явяват нечия частна собственост? Някой да знае нещо за инфраструктурата, в която ще заработят сървърите на системата за е-вота? А дали изобщо има такава? В тази връзка, случайно някой да обърна внимание на „новината“ „Руснаци отмъкват Виваком на безценица“!? Дали руснаци, дали регистрирана уж от руснаци фирма в Швейцария, иди – доказвай, но по-важното е, че става дума за инфраструктура, тъй нужна за бъдещето на електронния вот у нас.