Интернет е най-масовото и евтино забавление, проблемите на интернет обаче, в това число мрежовата неутралност, си остават езотерика, интересуваща малцина – експерти по телекомуникационно право, адвокати и прочее капацитети. Така ще е до деня, в който масовият потребител установи, че интернет такъв, какъвто го е познавал – достъпен, евтин и богат на съдържание, вече не съществува. Напомням ви за изтеклата на 23 април информация за „новите“ правила за мрежова неутралност, които трябваше да бъдат гласувани и в които фигурираше странното условие за комерсиална целесъобразност и опасността от поява на дискриминация спрямо потребителите според тяхната платежоспособност. Една от идеите как да се предотврати това бе да се рекласифицира интернет като обществена услуга и да бъде регулиран именно като обществена услуга с нейната инфраструктура и възможност за обществен контрол.
Това няма как да се хареса на големите доставчици, които не са свикнали да се чувстват отговорни пред някого за качеството и цената на това, което предлагат.
Въпросът за неутралността на интернет обаче засяга всички ни, а озаптяването на големите доставчици е от компетентността на една държавна агенция в страна зад океана, която дори не крие, че е оръдие на лобисти. Говоря за Федералната комисия по комуникациите (FCC). Добре е да се знае в чии ръце е било и е в момента това оръдие, така че нека се върна малко назад.
През 2004 републиканецът Майкъл Пауъл, тогавашният председател на FCC, пръв предложи някакви насоки за поддържане на Интернет отворен. През 2005 агенцията прие тези насоки, но те си останаха просто нещо, с което доставчиците трябваше да се съобразяват, а не истински регулации.
Когато през 2008 медийният холдинг Comcast бе обвинен, че забавя трафика на потребители, ползващи BitTorrent, FCC, тогава ръководен от републиканеца Кевин Мартин, се опита да приложи тези принципи и порица Comcast, а Comcast после ги осъди. Просто на FCC не им беше в юрисдикцията да порицават.
После демократите победиха на изборите и FCC се сдоби автоматически с нов шеф, демократа Юлиус Геначовски, а той веднага се зае да превърне принципите на FCC в реално действащи регулации. Първите официални регулации за отворен интернет бяха приети в края на 2010.
Технологиите обаче междувременно се бяха изменили и новите безжични мрежи изместиха кабелните, а с това и правилата трябваше да третират мрежите по нов начин, като това остави възможност доставчиците да предлагат „бързия коридор“ като интернет услуга. Естествено, потребителите бяха недоволни от тези нови правила, а телекомуникационната компания Verizon побърза да осъди FCC, че надвишава властта си.
В началото на тази година апелативният съд в САЩ, подпиран крепко от Verizon, преобърна с хастара навън правилата на FCC под предлог, че не харесва законовата им основа, но все пак не отне на FCC компетенциите.
А през април демократът Уийлър, настоящият шеф на FCC, направи опит да пренапише отхвърлените през 2010 правила. Което и предизвика текущия дебат.
Какво да очакваме? Можем да си го представим дори само като вземем пред вид проучването на изследователския център Maplight.org за сумите, текли към 28-те конгресмена, подписали се срещу това конкретно предложение на FCC. Кабелните компании са били 2-3 пъти по-щедри от средното за всички членове на Долната камара, $11,651 към тези, които са на тяхна страна сега.
От своя страна, републиканците, подписали се срещу рекласификацията на интернет като обществена услуга, са получили средно 5 пъти повече от кабелната индустрия от средното за всички други в камарата. Забелязва се също, че петимата най яростни противници на идеята са републиканци също.
Друг интересен факт, забелязан от Maplight, е и този, че 29 членове на конгреса притежават акции в Comcast, което и нарежда тези акции сред най-популярната стока на конгресното тържище.
Страхът от това предложение се обяснява с дежурното „задушаване на иновациите“ и „пречка пред създаването на нови работни места“, но всъщност, „инвестициите“ на Comcast в джобовете на политиците са с цел поглъщане на по-малките компании и заливане на нета с тяхно съдържание.
проза и публицистика