В началото на тази година се навършиха 20 години от подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия NAFTA – тристранната спогодба между Канада, Мексико и САЩ, важна годишнина, която мрежа/паяжина отбеляза, като цитира някои натрупали се с годините неприятни факти за истинската същност на NAFTA, и припомни, че NAFTA е нещо като лабораторен тест за разпоредбата ISDS[1] в международните търговски договори, дефакто инструмент за натиск над суверенни държави, защитаващи индустриите, здравеопазването, екологията, културата си от нахлуването на големите корпорации. „Корпоративният суверенитет над държавния” – така може да се опише с един слоган политиката на ISDS. Бе припомнено също и родството на NAFTA с TAFTA (Transatlantic Free Trade Area), което нас като европейци няма как да не ни засяга. TAFTA е по-често срещано у нас под абревиатурата TTIP, Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции, ползвана вероятно с цел избягване на сравненията с NAFTA.
Това партньорство вероятно скоро ще бъде подписано въпреки обществената съпротива, но всъщност, процесът по създаването му започна на 17 юни 2013 г. с една среща в Брюксел. Това разбираемо убягна от вниманието на медиите ни, а става дума за нещо с мащабите на СТО! Трансграничният оборот между ЕС и САЩ в момента е от порядъка на 2 милиарда евро на ден и по-голямата част от него се случва в интернет. Едно такова споразумение има потенциала да преодолее много пречки, особено пред цифровите и творческите индустрии, но има също и потенциала да създаде много нови.
Е, процесът по договаряне почти приключи – на 13 юли, след като срокът бе удължен със седмица, изтече времето за допитване до обществеността. То, според мен, мина доста формално и изобщо, през изминалата година ясно лъснаха приликите между NAFTA и TAFTA. Те са едно и също нещо – те са преговори уж за „свободна търговия“, но нямат нищо общо със свободната търговия, като се започне с това, че се провеждат при затворени врати и при пълна непрозрачност за обществеността. Тази непрозрачност в комбинация с масивната пропаганда не може да бъде наречена другояче, освен дезинформация. В мрежата, например, тия дни оживено се коментираха туитовете на американското посолство в Берлин, предлагащи грантове (Federal Assistance Awards) с размер между $5000 и $20000 на организациите, които биха произвели про-TAFTA/TTIP пропаганда от рода на: кратки документални филмчета за TTIP; турове за експерти-говорители на тема TTIP; създаване на Twitter профил по време на конференцията; дигитални постери; TTIP конференции, предавани на живо; онлайн дискусии по форумите на TTIP тема, сайтове, посветени на TTIP, и прочее „иновативен“ спам. И нито дума за безпристрастна дискусия за ефектите при евентуално сключване на това тъй противоречиво съглашение и най вече – за маниера, по който то се провежда. Като че ли тайното фабрикуване на авторскоправни и патентни закони и поставянето на корпоративния суверенитет над националния се превръща в стандарт; и в шумотевицата всеки взе, че забрави, че Европа не е Африка и не се налага да бъде спасявана с долнопробна ГМО храна, нито културно облагородявана с произвеждан на конвейер ГМО интелектуален продукт.
И все пак, имаше съпротива под формата на обществено допитване онлайн относно условията за защита на инвестициите и ISDS на TAFTA/TTIP. У нас също се направи опит за включване в това обсъждане. Движението „Солидарна България” подхвана на сайта си почина „Решавам аз, не корпорациите!“ именно с цел разясняване на уловките в мъглявите формулировки, даващи възможност на международните корпорации да заобикалят европейските съдилища. Доколко гласът на разума и на общественото недоволство е в състояние да надделее над гласа на алчността в ума на неколцина арбитри, ще стане ясно съвсем скоро. Макар че оптимистите едва ли са много – доктрините може и да се нуждаят от стероиди, преди да издъхнат, но корупцията е безсмъртна.
[1]investor-state dispute settlement, което в превод означава „уреждане на инвеститорско – държавни спорове“.