Копипейст революции | Култура – Брой 34 (2913), 17 октомври 2014

Трудно е да се ориентираме в ставащото на Изток от медиите на Запада. В случая с Китай за това допринася и традиционната неохота на самия Китай да излъчва информация за вътрешните си дела. И все пак, какво ни казват медиите за случващото се в Хонконг, британските медии, доколкото Хонконг бе тяхна колония до 1997?
Първото, което ми попада пред очите, е заглавие в International Business Times „Китай предупреждава международната общност да не се меси”. Статията съобщава за хиляди протестъри, студенти и не съвсем (членове на движението за гражданско неподчинение Occupy Central са на първа линия там), които заявяват готовност да устоят на палките и сълзотворния газ на свирепата хонконгска полиция, но да извоюват повече демокрация на следващите избори, които ще се случат през 2017. Британската Foreign Office е сериозно „загрижена“, че Китай може да втвърди мерките спрямо окупиращите „с мир и обич“ бивша тяхна колония или поне така тълкува китайския призив за ненамеса и изявлението на китайския външен министър Хуа Чунин, че „Хонконг е китайски Хонконг. Хонконг си е чисто наша вътрешна работа“. Мерките, които се взимат от Китай обаче, са несимпатични – блокирана е услугата за фото споделяне Instagram, а хаштаг-фразата „Occupy Central“ е блокирана в Weibo, китайския еквивалент на Twitter. Това са непопулярни стъпки, доколко обаче протестът е популярен при положение, че блокира комерсиалната част на мегаполиса, блокира транспорта и е довел до затваряне на банките? Не може да се каже нищо със сигурност и за прилагането на твърда ръка от страна на Революционната армия за народно освобождение на Хонконг.
Още един пример – „The Guardian”.
„Китай не знае как да отговори на революцията на чадърите”, пише там. Пише също, че „Пекин може да си купи политическа власт в Хонконг, но не може да предложи на обикновените граждани друго, освен нагласен вот“ на предстоящите избори. Които са след цели три години. И понеже, след икономическата реформа и 20-годишния главоломен икономически разцвет, на Китай не му е добре, много належащо е да му се инсталира и политическа реформа. Неизбежно е просто! Китай и тази негова политическа безпътица…
„Гардиън” прави също така паралел между събитията на площад Тянанмън през 1989 и Хонконг сега. Изтъква се разликата: през всичките тези години е нараснала информираността на гражданите благодарение на информационните технологии, въпреки усилията на Пекин да изолира страната от останалия свят. Статията обаче не казва, че тъкмо на развитие на информационните технологии Китай дължи напредъка си и че контурите на бъдещия технологичен хипермегаполис в региона Хонконг – Шънджън – Кантон в делтата на Перлената река започнаха да се очертават още през 1996. Тогава Европа дори не беше започнала да епигонства технологичния лидер САЩ.
Медиите заобикалят с неохота и един „дребен“ детайл – съвсем наскоро Китай заяви намеренията си да изостави долара като валута за сделки с петрол. Освен това, Китай и другият „враг“ на световната демокрация, Русия, напоследък са доста добри партньори и то не в духа, в който са „добри партньори“ САЩ и ЕС, а в добрия стар традиционен „гангчи“ стил. Ако се сещате, в Китай поддържането на взаимноизгодни връзки е цяло изкуство и се нарича „гангчи“. Очевидно, наследниците на древната китайска култура нямат проблем с идентичността си и стратегиите си в модерния свят. Но друг може да има проблем с това.
Всъщност, случващото се в Хонконг много по-успешно може да се сравни със случилото се в Украйна, с Арабската пролет, с 1990-те в Косово… Нещо повече – тези прилики са толкова очебийни, като се тръгне от сценария, започващ с втръсналите обичливи мирни протестъри по площадите, мине се през символиката и се стигне до последващия ужас за цивилното население в региона. Добре би било западните медии да спрат да обвиняват китайските власти в „липса на въображение“ и да си дадат сметка, че то много повече липсва на сценаристите на копипейст-революциите, заливащи света с все по-безсмислен и безумен терор.
А ние можем единствено да стискаме палци китайската „цензура“ да се окаже пропорционална на вероятността делтата на Перлената река да избегне съдбата на толкова други региони.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.