Копирайтните мутри ׀ Култура – Брой 29 (2865), 13 септември 2013

Авторските права са сериозна тема, неведнъж засягана тук, с изтъкване на основния проблем: битката между пиратите и корпорациите (често неразличими едни от други) рефлектира най-тежко върху тези, които създават съдържанието в мрежата, така лесно отчуждаемо напоследък поради същите тези, уж улесняващи появата му технологии.
Сега обаче ще привлека вниманието ви към едно явление, обвързано с копирайта, към един типаж, подвизаващ се от край време в web, но който тепърва набира сили, че и легитимност у нас. Иде реч за copyright bully. В малко по-свободен превод това значи копирайтна мутра. В реалния живот копирайтната мутра приема различен облик: от старлетка, желаеща да осъди всеки, ремиксирал „творчеството“ й в Youtube, та до мастодонти като Viacom. На сайта на МИТ може да бъде открит документ, озаглавен „Контролиране на копирайтната мутра. Доктрина за копирайтната злоупотреба и нейния потенциал за опазване ценностите на Първата поправка.“ Първата поправка към Конституцията на САЩ пък, ако се сещате, защитаваше в Конгреса правото на хората на свободно упражняване на религия, свобода на словото, пресата и мирния протест.
Нашенската копирайтна мутра явно се е окопала в Асоциация „Българска книга”. Оттам, под благовидни намерения, като разпространяване на книжното богатство и материално стимулиране на авторите, и дегизирана като мастит издател, тя успява не само да вредителства безнаказано, но и да копнее, да наказва.
За какво говоря? В разгара на това лято АБК отново атакува популярния сайт “Читанка” и въпреки сезонната апатия и обсебеността на общественото внимание от случващото се пред Парламента, казусът отново събуди страсти. Причината: този път шефът на АБК (и директор на издателство „Сиела“) Веселин Тодоров въвлича в атаката над „Читанка“ и ФБР… Да, същото, чиито действия тази зима доведоха до самоубийството на Аарон Шуорц заради „неоторизиран достъп до компютърната мрежа на Масачузетския технологичен институт“.
Че ФБР е в играта, стана ясно от един мейл на Тодоров до членовете на АБК, който изтече в мрежата и в който се съобщава за състояла се на 15.07 среща с пребиваващия у нас във връзка с борбата с пиратството федерален агент Олсън. Цитирам важната част:
Ангажиментът е да се направят необходимите стъпки чрез ФБР за отнемане на домейна на Читанка, евентуално ограничаване на достъпа до базата данни и ограничаване на индексирането в търсачките. За целта е много важно да предоставим информация за нарушени права за книги, които ние притежаваме, а са налични в сайта Читанка. Критерият е да имате действащ договор за издаване. Особено ценни са книги на американски автори, което ще бъде мотивът за ФБР да работи по случая. Всякакви други нарушения също ще бъдат разгледани.“
Виждате, че страстното желание на Тодоров да мотивира един страховит съюзник в борбата с наш сайт произтича не толкова от бизнес интереси, колкото от желанието за контрол. На пътя на една бъдеща експанзия на „книжния” картел в мрежата не бива да застават никакви самоинициативи, били те на създатели на сайтове, били те на автори. Оттук до цензурата, до добре познатата тоталитарна цензура крачката е една. Някои имаме пресен спомен от способността на тази цензура да прочиства масовия мироглед от „ненужни“ познания, а ценностните системи – от „опасни” отправни точки.
Но да не се отклонявам в абстрактни теми! Веселин Тодоров като юрист не може да не е наясно, че „Читанка“ не нарушава българските закони (сайтът разпространява защитено съдържание, но не с комерсиална цел). Не може да не е наясно и с това колко спорни биха били претенциите и на чуждестранната агенция ФБР на наша територия.
Тук е уместно да се запитаме дали АБК проявява законотворчески мераци и какво следва от това! Колкото до легитимността и «славното» минало на местния интелектуален рекет, не би било зле агент Олсън да е наясно с кого точно се съюзява.
В името на справедливостта ми се ще да завърша отново с нещо, случило се това лято в САЩ, страната с най-драконовския копирайт: Масачузетският технологичен институт вече предоставя свободно своите ресурси в мрежата. Заслугата за това е на Ноам Чомски. Балонът на образованието се пука благодарение на интернет и тъкмо MIT маркира началото на края.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.