С внасянето на 18 ноември от комисията по вътрешна сигурност на Сената на САЩ на доклада “Отвъд Пътя на коприната: потенциални рискове, заплахи и обещания на виртуалните валути”… крипто-валутата Bitcoin е на път да направи ключова стъпка към легитимността.
И понеже тепърва ще се налага да следим света на крипто-валутите, ще си позволя кратък увод: Първата крипто-валута, bitcoin (Binary digiT COINS -„двоично цифрови монети”) е споменатa за пръв път в една публикация в пощенския списък на общността The Cryptography през 2008, подписана с псевдонима Satoshi Nakamoto. Хакерът (или групата хакери) пуска(т) новосъздадената парична единица в обръщение през 2009, а през 2010 изчезва(т) завинаги от света на интернет. Злите езици свързват bitcoins със сайтове като Silk Road, но има и немалко легални, при това уважавани начинания, които разчитат на BTC. Ще спомена само две: социалната медия Reddit и популярния сред блогерите WordPress. Анонимността е най-малкото предимство на BTC. Те са, така да се каже, концептуален и технологически шедьовър и имат бъдеще заради своята глобалност, течливост, нефалшифицируемост и неподатливост на инфлация.
Банките правят немалко пари от конвертирането на една валута в друга и от такси по транзакциите, а BTC ще ви позволят да купувате, продавате и изпращате пари от една до друга точка на планетата без обичайните препятствия и независимо от финансовото състояние на страната ви.
Правителствата печатат пари, както им скимне, което се отразява на стойността им и което, в крайна сметка, се заплаща от джоба ни, а BTC, за разлика от централизирано печатаните валути, са просто… низове числа, резултат от мрежови процес, т.нар. bitcoin mining. Този „минодобив” е алгоритъм извън контрола на банките и политиците и е програмиран така, че тоталното количество BTC да не надхвърли никога 21 милиона. Това фиксирано количество виртуални пари напомня земните златни залежи, които са също крайни и изчерпаеми. В тая връзка въпросът каква е обезпечеността на BTC със златен еквивалент е нонсенс – BTC сами по себе си са еквивалент. Вярно, златото може да има и някаква промишлена стойност като материал с характерни свойства и да е на практика неунищожимо, но стойността на една валута зависи не толкова от материала, а от доверието в нея. Класическата банкова система вече е пропиляла това доверие, въпреки своята централизираност и неанонимност, предполагащи отговорност. Проблем на BTC са по-скоро другите конкурентни цифрови валути. Непрекъснато на пазара се появяват нови и конкурентни такива, но нито една от тях не разчита на друго, освен на отворения код.
Общ проблем за всички цифрови валути засега е легалният им статус. Като феномен на глобализацията, приликата им с офшорните капитали и финансови пирамиди в стил Ponzi е смразяваща, дали обаче те са свързани единствено с глобалния прогрес, а не с глобалната алчност, е проблем, който тепърва ще ни занимава.
За един не собственически софтуер с отворен код, на какъвто разчита BTC, е без значение кой и кога го е стартирал, дори това да се знае. Не йерархичността не може да доведе до пирамида. Не могат да се появят и фалшификации. В мрежата на Bitcoin на всеки потребителски хардиск се пази цялата информация с всички транзакции от началото на проекта до ден днешен и тази информация се синхронизира, обновява и копира непрекъснато пред очите на всички през цялото време. В тоя смисъл бит-койн за банковата система е като бит-торент за музикалната индустрия – начинание, разчитащо на отворения код и егалитарността, а не на монопола и контрола. За да се хакне тази система, е необходимо някой да контролира над 50% от нея. В интерес на истината, това не е изключено, като се има предвид могъществото на противниците й. Даже една от версиите за срива на валутата в началото на април следва подобен сюжет. Има обаче и един друг проблем, за който стана дума миналата седмица, и той е, че засега няма механизми, които да направят биткойнърите отговорни към обществото, а то, знаем, засега съществува в и чрез инфраструктурата на държавата и нейните механизми за регулация.
Дори обаче и Bitcoin да изчезне по подобие на друго едно начинание с отворен код, успяло да промени света, Napster, краят на парите такива, каквито ги познаваме, а и на цялата банкова система, се вижда.