Живеем обградени от символи. Символите са нашата криптирана връзка с „това отвъд”. Те никога не са безобидни и тривиални. Никога! Дори когато става дума за толкова близки до бита неща като маркировките по стоките в търговската мрежа, баркодовете.
Замисляли ли сме се някога, насред ежедневието си, какво представляват баркодовете? Какво знаем за тази индустриална симвология, предназначена да свързва семплата поредица от тънки и дебели линии с информация за предметите, маркирани с тях? Ако се вгледаме, ще видим, че баркодовете, това са всъщност своеобразна машинна морзова азбука – тирета и точки, разтеглени в линии за удобство на четящото устройство – лазерния скенер. Едно прокарване на светлинния лъч напряко линиите и кодът е разчетен.
Патентован през 1952 и навлязъл в масова употреба през 1974 г., през 2008-ма баркодът вече изглеждаше като отживелица, защото бе дошла на мода радиочестотната идентификация – начин за автоматично дистанционно идентифициране на обектите в търговската мрежа и събиране на данни за тях чрез RFID етикет (от англ. RFID – Radio-Frequency IDentification) или чип.
През тази същата година чипът беше официално приет за глобален приемник на баркода и това беше в контекста на грядущия „интернет от неща”. В мрежа/паяжина е ставало дума за прекрасния нов свят, който, в името на съвършената логистика и отворените пазари, ще впише в адресното си пространство всички предмети (пък защо не и нас самите) под RFID дамгата на един уникален публичен IP адрес.
Ставало е дума и за това, че RFID идентификацията е „краен инструмент за надзор“, който би ни превърнал в заложници на собствената ни ежедневна нужда да потребяваме. Чиповете събудиха тревога и съпротива и изглеждаха почти неизбежни, но ето че печатният баркод се оказа достатъчно жизнеспособен, за да си върне позициите.
Наскоро писах за някои интересни приложения на една от най-разпространените му модификации, QR кода (от Quick Response – „бърза реакция”), но не написах почти нищо какво представлява самият той.
Ако линейната симвология на обикновения баркод е нещо като „надградена” морзова азбука, то двуизмерната симвология на QR кода е като линейната, но надградена още веднъж – вертикално. Видимият резултат от добавянето на още едно измерение е добре познатата квадратна матрица от редуващи се светли и тъмни модули, а невидимият – възможността за кодирането на много повече информация в нея. Разпространеният вече лазерен скенер не я чете, но пък междувременно са станали популярни други устройства, които го правят. Това са светлочувствителните сензори за изображения (матрици), вградени в цифровите ни камери и телефоните ни. Тези матрици четат изображенията, като преобразуват сноповете фотони, попадащи върху тяхната повърхност, в електрически сигнал, а оттам – в цифров.[1]
QR кодовете са перфектни заместители на RFID чиповете в „интернета от неща” по няколко причини и те са все сериозни: QR е безплатен и отворен стандарт; съвместим е с всеки телефон; няма нужда от специално приложение; всеки може сам да си го генерира; значително по-евтин и компактен от RFID таговете – това е просто малко мастило върху някаква повърхност.
Вярно, че QR кодът не изглежда толкова високотехнологичен, колкото RFID чипа, но чипове просто не са необходими там, където същата работа може да свърши и малко мастило. Радикалната простота, компактност и капацитет на QR кода, комбинирани с практическата му безплатност, му отваря светло бъдеще в Интернета от неща. Нещо повече – очаква се ускорено процъфтяване на Интернета от неща тъкмо благодарение на него.
Прави ли това QR кодовете по-малко опасни от RFID чиповете като манипулационна тактика, или средство за наблюдение. Не, разбира се. Те си остават маркировка към някакво скрито измерение на нещата и оттам оказват влияние върху живота ни тук и сега, просто това влияние може да е и полезно.
[1]Тези четци са в състояние да се справят с най-разнообразни двуизмерни кодове – кръгови, триъгълни, многоъгълни и даже под формата на стеганографски изображения, т.нар. DataGlyphs. Гъвкавата и устойчива на грешки структура на последните ги прави много удобни за извити повърхности, където обикновените баркодове се провалят.