Накратко за кадастъра | Култура – Брой 36 (2872), 01 ноември 2013

След оставката на шефа на Агенцията по кадастър в началото на септември, тя за втори път влезе в новините с една международна кръгла маса по случай 15 години частен нотариат в България. На нея българските нотариуси споделили, че в институцията предстои хаос. За нас това с хаоса в кадастъра не може да е новина. Ние живеем в него почти от 2000 г., когато Световната банка ни отпусна заем от $25 млн. за реформата му. Коментиращи по форумите обаче свързват тревогата на нотариусите с проблемите на конкретен бизнес, този с паркоместата в големите градове. „Сините зони“, тази златна мина за местните власти, са от едната страна на везните, а от другата – правната безтегловност, в която се намират собствениците. Кой е виновен? Самите нотариуси? При тази непознаваемост на закона, нищо чудно да се издават некадърни актове. Според нотариусите обаче, проблемът е в скиците. Те са пълни с грешки! Старомодните технически служби към общините, занимаващи се с полевата работа по геодезичното заснемане, вече ги няма. Има куп пари за усвояване и куп безотговорни частни фирми, ползващи услугите на полуанонимни подизпълнители.
Чуват се обаче мнения, че дори и кадастралните карти да са в ред, пак нещо куца. Какво ли ще да е то? Спомняте ли си 2007? Ако сте жители на София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, сигурно помните импровизираните гишета със скенери и дългите опашки пред тях – граждани научили от медиите, че трябва спешно да предоставят документите си за собственост с всичките лични данни вътре за сканиране от разни незнайни частни фирми за целите на Агенцията по кадастър. Тогава нямаше никакви разяснения относно целесъобразността на тази драстична и дори незаконна мярка в иначе тъй щедро обговарящите електронното правителство медии, но пък я имаше обичайната административна безцеремонност спрямо „глупавите“ граждани, притеснили се, че губят контрол над собствеността на личните си данни. И това през 2007, почти десетилетие след обещаните още в първите нормативни документи „услуги на едно гише“. И след многото похарчени милиони.
А дали сериозният проблем не започва точно в този „магичен“ миг, в който традиционният хартиен архив трябва да изгуби своята телесност, за да се превърне в цифров, за да може да бъде обработван от информационните системи? Кой в момента се занимава с цифровизацията на кадастралния архив? Това е една малка и „неинтересна“ фирма на име „ХОСИ“ ЕООД.  Сред клиентите й могат да се видят такива важни субекти, като Агенцията по вписванията, Софийски районен съд, Министерство на правосъдието, Агенцията по кадастър и още дузина държавни институции от същия ранг.
Тази малка фирма в консорциум със СИЕЛА (в момента Веселин Тодоров е вече собственик на „ХОСИ“) се съди с Агенцията по вписванията. Това продължава от 2009 година насам. А Агенцията по вписванията като първичен администратор на данни е от особен интерес за фирми като СИЕЛА, имащи амбицията да се сраснат с държавата. Това с изнудването на Агенцията по вписванията е тема за друг текст, сега иде реч за информационните системи на кадастъра… За да бъде изградена една ИС най-общо, освен наличност на достатъчно солидна база данни, на която тя да стъпи (в случая това са сканирани скици), нужно е да има и добре написан закон. А добре написан закон е този, който е с ясна концепция и с еднозначност в понятия. Тъй като технологичният код просто следва кодекса, няма как да се опише един закон с математически алгоритъм, ако в него липсва логиката дори на фундаментално ниво. Както вече стана дума по-горе в тривиалния случай с паркоместата, законът, официализиращ статута им, е едно недоразумение.
Но не паркоместата са най-важното. След оставката на бившия шеф на Агенцията по вписванията, може би предстои възкресяването на един проект по ОПАК, свързан именно с доизграждане и анализи на законовия фундамент на кадастъра. Има ли нужда да споменавам името на фирмата, амбицирала се да участва в него? Какво точно ще се случи с този проект, тепърва предстои да разберем. Засега е достатъчно да напомня, че саботирането на една система започва с безпринципно бърникане в закона и в монопола над безценните държавни бази данни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.