В последния ден от изминалата година ТАСС съобщи, че президентът на Русия Владимир Путин е подписал нов закон за съхранение на личните данни на руснаците.
Съгласно този закон, от 1 септември 2015 при събиране на лични данни, в това число и през интернет, „операторът е длъжен да осигури запис, систематизация, натрупване, съхраняване, уточняване (обновяване, изменение), извличане на личните данни на гражданите на РФ с използване на бази данни, намиращи се на територията на РФ“.
Неспазващите закона ще бъдат вписвани в специален регистър за нарушители на правата на субектите на лични данни. Този регистър ще бъде поддържан от Роскомнадзор, а основанията за вписване в него ще имат законната сила на съдебен акт.
По думите на члена на комитета на Думата по информационната политика Роман Чуйченко, мярката е силова, но е предизвикана от усложняване на международната обстановка, а целта е да се гарантира информационната безопасност на страната и гражданите й.
Законът е бил приет не без спорове заради усложненията, които биха настъпили в дадени отрасли, но всички са били единодушни, че „моментът, в който Русия ще добие реален суверенитет в сферата на интернет, трябва да настъпи възможно най-скоро“.
Появата на такъв закон не е голяма изненада. През ноември м.г., когато в Москва се проведе Петата Международна конференция „Защита на личните данни“, още в приветствието си руският премиер Медведев заяви, че значителни резултати в защитата на лични данни няма да бъдат постигнати без модернизация на законодателството и единен подход към правоприлагането в света. В приветствието се говореше също така и за „съответните служби и тясно взаимодействие на международно ниво», а също и за «унификацията на нормите в правото». Унификация, но с нормите под чия юрисдикция? И взаимодействие с кого в ситуация на развихрила се информационна война и дебнещи отвсякъде санкции? Обновяването и модернизацията в Русия очевидно ще протичат, но доколко гладко, е отделен въпрос. Как, например, ще се развият нещата около проблема с шенгенските визи на руските граждани? През есента се надигна тревога заради европейски дипломатически източник, който съобщи, че руснаците ще имат проблеми с визите си, защото сървърите, които съхраняват данни за визите, се намират на територията на Европа. В отговор на тревогата Роскомнадзор съобщи:
„Шенгенската информационна система е обект на две преки изключения във Федералния закон: наличие на съответстващи международни споразумения и правомощия на органите по правоприлагане. По такъв начин личните данни на гражданите на Русия, събрани за получаване на шенгенска виза, напълно свободно могат да се съхраняват на територията на чужда държава”.
Тази норма се очакваше да влезе в действие от септември 2016 г., но бе форсирана и е в ход от 1 януари 2015 г. и много организации и бизнеси са притеснени, че няма да успеят да пренесат сървърите си в РФ навреме.
Има и някои доста крути мерки. Минкомсвязь, например, разработи механизъм за контрол на дейността на разпространителите на информация, на приема, предаването, доставката, обработката на всички видове информация, които потребителите си обменят, както и на личните данни на тези същите потребители. От 1 август м.г. в Русия действа регистър и в него са включени услуги, като „Яндекс“, Mail.ru и Rambler, „ВКонтакте“, „Мой круг“, „Мой мир“ и облачният „Яндекс.Диск“. Неруските Google и Twitter засега не бързат, но включени веднъж в регистъра, тези интернет услуги са длъжни да се регистрират в Роскомнадзор и да съхраняват данни за активността на ползувателите си в течение на полугодие и да ги предоставят на правоохранителните органи при поискване.
Някой би нарекъл това параноична полицейщина, но не може да се отрече, че това също така е и една доста предвидима политика и, поне доколкото може да се вярва на ТАСС, концентрирана върху сигурността на страната и гражданите в една наистина сложна обстановка, а не в защита на частния интерес на някакви приближени до правителството частни компании.
В заключение не мога да не задам дежурния реторичен въпрос: как е у нас? Знаят ли и интересуват ли се българските граждани кой, как, къде и какви точно данни съхранява за нас и има ли кой да гарантира безопасността ни в собствената ни страна?
fiction and faction