На 6 май Европейската комисия представи своята стратегия за създаването на Единен цифров пазар. В медиите ни засега преобладава възторгът, че предстоят промени; и „че тези промени ще се случат, въпреки българското нехайство към тях. Какви обаче ще са те и доколко не ние, а Европа е готова за тях, все още не е много ясно.
На 6 май бяха представени 16 инициативи, групирани в трите „стълба” на Стратегията:
1. по-добър достъп за потребителите и предприятията до цифрови стоки и услуги в цяла Европа;
2. създаване на подходящи условия и равнопоставеност за развитието на цифровите мрежи и новаторските услуги;
3. максимализиране на потенциала за растеж на цифровата икономика.
Инициативите включват както преразглеждане на защитата на данните и реформа на авторското право, така и планове за справяне с различни европейски системи на ДДС и осигуряване на по-добри куриерски услуги.
По думите на Йотингер, еврокомисар за цифровата икономика, Комисията работи по „укрепване на нашия дигитален авторитет и дигиталния ни суверенитет”, който „да ни направи конкурентоспособни на световната сцена”. Като част от Стратегията, Европейската комисия, например, ще започва антитръстово разследване в електронната търговия с цел оценка на големите технологични конкуренти на Европа, като Google, Facebook, e-Bay и Amazon, и на ефектите на дейността им върху конкуренцията и потребителите. Обект на изследването са най-вече непрозрачността на резултатите от търсенето и ценовите политики на тези (предимно американски) компании и как те използват информацията, която получават от клиентите. Срокът, в който Комисията планира да публикува предварителния доклад по тези проблеми, е от средата на следващата година до началото на 2017.
Предстои и реформа на телеком-пазара. Тя ще е свързана с разпределението на честотната лента, а също и с обществени и частни инвестиции в бързи и свръх бързи мрежи.
Това повдига отново някои наболели въпроси, като например тези за роуминга и за нет-неутралността.
Като стана дума за роуминга, таксите за роуминг няма да отпаднат веднага, напълно и навсякъде, както може би ни се е сторило. Това ще става стъпка по стъпка поради разнородността на страните в ЕС. Разнородност, ако щете, от Шенгенско естество. Та как точно единният дигитален пазар ще се стикова с концепцията за „multi-speed Europe” – Европа на много скорости, която уж е като едно семейство, но в която всички членове се надбягват (конкурират) на различни писти?
При разпределението на честотния спектър възниква друга заплаха – от „интернет на две скорости“, една за по-платежоспособните клиенти и една за не толкова платежоспособните – малките и нови бизнеси и крайните потребители, в чиито интереси ЕК все се кълне. Защитниците на нет-неутралността алармират за твърде неясното дефиниране на някои понятия в проекторегламента, като например понятието „специализирани услуги”. Наличието на съгласие относно „изискването за специфично ниво на качество” на интернет достъпа съдържа и допускането, че има и друго, освен добро качество на достъпа. Кои са тези специализирани услуги/клиенти, които го изискват?
Когато става въпрос за електронна търговия, не може да бъде пропуснат и въпросът за търговията с интелектуални продукти и проблемът с авторските права. Евродепутатът от Пиратската партия, германката Джулия Реда, писа в сайта си тия дни, че плановете на Комисията не включват произведения на културата, „финансирани чрез реклама или публично финансиране”, като допълва, че тази практика „вреди на езиковите малцинства” и им пречи да имат „достъп до културно съдържание през границите”. Като потърпевши от културните и интелектуални дефицити на стария режим, много от нас се опасяват, че отново ще бъдем изправени пред такива, но този път в името на „свободния” пазар на интелектуални продукти и по-добра „реализация” на артистите.
Може да звуча песимистично, но европейският единен цифров пазар напомня за европейската административна реформа – още и още администрация, контрол и корупция под предлог независимост от САЩ.