Темата за мигрирането на държавитеот Евросъюза към „облачната“ инфраструктура доби особена актуалност през изминаващата година и понеже не се съмнявам, че ще е актуална и през идната, ще ви припомня един доклад на ENISA (Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност) относно възприемането на това „нещо“, на този “GovCloud”, дефиниран от нея като „Модел за развитие на системата за изграждане и предоставяне на услуги на държавни агенции (вътрешни), на гражданите и бизнеса“.
Съгласно доклада, повечето държави признават ползите от бизнес модел, основан на “облака”, и неоспоримите качества на тази нова технология –мащабируемост, устойчивост и преносимост, но има и някои сериозни пречки. Едната е свързана със стандартите. Става дума за голямо разнообразие на решения и подходи; и е трудно да се постигне консенсус между различните държави по основните аспекти на сигурността като общи клаузи в договора, общ модел за представяне на услуги и т.н.
Докладът ползва израза „широк и хетерогенен пейзаж“, за да опише разногласията, и разделя страните в няколко групи в съответствие с някои основни характеристики:
Ранни застъпници: Обединеното кралство, Франция, Испания, Естония и Гърция. Това са страните, чиито правителства имат стратегии, взели са конкретни решения за прилагането на цифровия „облак“ и даже вече са стартирали „облачни“ инициативи.
Иноватори: Италия, Австрия, Словения, Португалия и Турция. Те все още нямат държавна стратегия и ясен дневен ред за внедряване на облачния компютинг, но вече имат някои работещи облачни услуги, задействали се отдолу нагоре, без да са били покровителствани от националната или европейска политика.
Колебаещи се: Малта, Румъния, Кипър, Полша. Те нямат стратегия, нямат и стартирани инициативи, но евентуално може и да ги имат в дневния ред на националните си политики.
Страната ни не присъства в тази класация, но ние редовно четем в родните медии за ентусиазма на нашите политици да внедряват „облака“.
Докладът на ENISA обаче не споменава нищо колко централизирана услуга е „облакът“, поне според вече натрупания опит на „ранния застъпник“, Великобритания, нито за това как Приходната и митническа служба на Нейно Величество потули фиаското на GOV.UK през 2013. По този повод даже вдъхващите уважение The Register коментират доклада на ENISA с конспиративното подозрение, че е платен от Европейската асоциация за аутсорсинг в облаковия компютинг.
Друга сериозна обструкция пред внедряването на „облака“, спомената в доклада, е сигурността и поверителността на данните.
Имат ли идея европейските политици какво представлява тази технология всъщност? През септември миналата година във Виена, във Федералния компютърен център, се проведе събитие под надслов „Изграждане на доверие в Облака„, но как се справят политиците с неудобството да пропагандират пред избирателите си доверие към технология, която ще предостави личната им информация – и изобщо чувствителна държавна информация като финансови и данъчни регистри, митнически регистри, бази данни на правоприлагащите органи, здравни и социални осигуровки на населението – на трети страни – външни хранилища на данни? С каква цел едно правителство би правило това? От любов към модната думичка „облаков компютинг“? От желанието да пести парите на същите тези избиратели?
„Облакът“ може да е наистина много удобен като платформа за дистрибуцията на нещо, но да се подменя изцяло съществуваща и добре работеща и сигурна държавна инфраструктура с нова и все още недобре изучена е, меко казано, странно.
„Облаковият компютинг“ е икономичен, биха казали ИТ чиновниците, но и простите данъкоплатци вече знаят, че поводът да се харчат пари под предлог да се пестят пари в бъдеще означава само, че някой има намерението да открадне повечето от тези пари и да направи така, че да краде още и още по същата схема.
Ще завърша с остроумното предложение на TheRegisterподобни „проекти, дето са твърде големи, за да се провалят“, да не стартират преди обстоен и независим, превантивен срещу фиаско одит, като отговорността, в случай на провал, да предвижда зашиване на провинилите се чиновници в чувал с невестулки и потапяне в реката.