Неолиберализъм на стероиди | Култура – Брой 2 (2881), 17 януари 2014

На 1 януари се навършиха 20 години от подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия NAFTA (North American Free Trade Agreement). Тристранната спогодба между Канада, Мексико и САЩ не бе просто съглашение, целящо безмитна зона с размерите на цял континент, а нещо много повече – привилегировано положение за чуждестранните инвеститори за сметка на местните политики, интереси, регулации, стандарти… Или, простичко казано, привилегии за големите компании за сметка на хората в тези страни. Може това да звучи като модно антикапиталистическо клише, но зад клишето стоят факти. 20-годишната история на NAFTA ги е осигурила в изобилие, а адвокатската организация Public citizens (национална, некомерсиална адвокатска организация за защита на потребителите, основана през 1971, за да представя потребителските интереси в Конгреса) наскоро ги изнесе в публикация, озаглавена: NAFTA на 20. Един милион работни места по-малко в САЩ, масови изселвания и нестабилност, рекордно неравенство на доходите в Мексико, безброй корпоративни атаки към законите за здравеопазване и опазване на околната среда. Текстът цитира доста числа, доказващи, че намаленията на цените на потребителските стоки благодарение на NAFTA са се оказали недостатъчни, за да компенсират намаленията на заплатите на работниците в САЩ. Но хората са загубили и в непаричен смисъл. Десетки екологични и здравни закони на страните от NAFTA са били оспорвани в чуждестранни съдилища чрез също толкова оспорваната инвеститорско-държавна система. Над $ 360 000 000 са извлекли инвеститорите посредством NAFTA като компенсации срещу забрани за токсичност, регулации за ползване на земята, водата, горските политики и др. В момента висят в очакване искове за повече от 12.4 милиарда щатски долара.
Според Public citizens, NAFTA също така се е оказала лабораторен тест за една разпоредба в международните търговски договори, особено любима на корпорациите, известна като investor-state dispute settlement (ISDS). Не срещнах български превод на този термин, вероятно в България няма проблем, който той да описва, но той означава „уреждане на инвеститорско-държавни спорове“ и се занимава главно с осуетяване на закони в здравеопазването и екологията, застрашаващи дохода на големите корпорации. Но даже Европейската комисия, която открито покровителства корпорациите, е признавала, че ISDS е опасност за гражданите. Тук е мястото да вметна, че най-потърпевши от ISDS са не просто гражданите на NAFTA, а гражданите на Мексико. Износът на субсидирана от САЩ царевица нарасна благодарение на NAFTA, само за да разбие живота на над милион мексикански фермери и на още повече селскостопански работници, да разори цели райони, да наводни САЩ с емигранти, да застраши природата до степен да предизвика първия бунт на информационната епоха, сапатисткото движение, за чиито похвати мрежа/паяжина писа.
Но какво друго общо могат да имат NAFTA и ISDS с темите на мрежа/паяжина, освен съдържащата се в NAFTA клауза за интелектуалната собственост? Общото е много важно и неведнъж обговаряно – подобни съглашения имат навика да се клонират, пъпкуват, мимикрират и да дават тайно поколение. TAFTA, например (Transatlantic Free Trade Area, чиито тайни от главата за интелектуална частна собственост лъснаха на 13 ноември миналата година на WikiLeaks), е копие на NAFTA. Тя цели да обвърже в съюз САЩ и страните от ЕС. Сетете се кой ще е потърпевшият от този съюз. TPP пък (Trans-Pacific Partnership) , който е особено свиреп, е от своя страна точно копие на TAFTA. Освен това, през годините имахме и SOPA, PIPA, ACTA, TTIP…
Явно нямаме куража и интелигентността на мексиканските селяни, за да осъзнаем ситуацията, в която се намираме, а в тази ситуация ни поставиха именно непоследователните ни и продажни политици в периодите на договаряне с Евросъюза (acquis communautaire навремето, а после и лисабонското споразумение). Но дано поне обговарянето на годишнината от NAFTA повдигне за малко пелената на местното невежество и бъде проумяна цената на неолибералните обещания, на които светът отдавна вече не вярва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.