Непотопяемите Титаници | Култура – Брой 18 (2940), 08 май 2015

Революцията в телекомите (в широкия смисъл – „безжични комуникации“) започна в края на XIX, началото на XX век с откритията на Морз, Бел, Армстронг, Маркони. Може обаче да се каже, че телеком бизнесът започна, след като през 1906 евреинът Дейвид Сарноф започна работа в американския филиал на компанията Marconi*, и даде повод на злите езици да заговорят за еврейска доминация в този тъй стратегически отрасъл. Работата е там, че откакто съществува, телеком бизнесът е неразривно свързан с държавата, с администрацията и войната. И въпреки стратегическото му значение за отделните нации, важността му е и наднационална. Развитието на модерното корабоплаване, например, е неизбежно свързано с международния интерес към безопасността в морето, подсигурявана от ясната комуникация. С оглед на стремежите за доминация на Великобритания в корабоплаването, британското дружество Marconi успя в началото на миналия век да си подсигури ексклузивен договор за телеграфни услуги с Lloyd и с италианското правителство за обмен на съобщения единствено по неговата собствена система. Политическите предимствата на такава договореност са очевидни. А с политическите предимства идват и големите политически скандали. Скандалът Marconi избухна през лятото на 1912 и бе свързан с високопоставени членове на Либералното правителство на Великобритания, които се облагодетелствали от привилегирования си достъп до информация относно намеренията на Британското правителство да сключи доходен договор с компанията за Имперска безжична верига, като са купили акции в американското дъщерно дружество. Този скандал е анализиран в „Международното правителство“ на Л. С. Улф, писан за Фабианската общност, която е била нещо като прототип на английската Партия на труда. (Между другото, Джордж Бърнард Шоу, автор на предговора към второто издание на „Международното правителство”, е осмял скандала като „макаронените акции“ в пиесата си „Музикалното лечение“.)
Знаем за ролята на британските картели в хода на двете световни войни, а после и в зачеването на онова, което познаваме в днешни дни като Европейски съюз, но не толкова известно е, че компанията монополист Marconi и по-точно нейните комуникационни стандарти са виновни за катастрофата на века – потъването на Титаник.
Радиосистемата Marconi, инсталирана на Титаник, по онова време вече е била твърде остаряла за свръхмодерния кораб. Страдала е от куп явни проблеми, в това число и проблем с широтата на честотната лента. По тази причина се оказало невъзможно корабът да бъде предупреден навреме, че навлиза в опасна зона. Освен това, имало е и разминаване в стандартите на съобщенията за беда. Общоприетият морски сигнал за беда е ‘SOS’, както знаем, а Титаник се е придържал към установения от Marconi стандарт ‘CQD’.
Защо ви занимавам с всичко това? Защото тази същата Marconi все още е жива и има заслуги за реформата в отбраната ни. Ако се сещате за проекта „Полева интегрирана комуникационно информационна система” (ПИКИС) за сухопътните ни войски… Договорът с Marconi официално бе подписан на 23.12.1998 г., но как точно Marconi спечели търга за доставка на ПИКИС за нуждите на Силите за бързо реагиране на стойност над 60 млн. USD? Ами, Marconi не е печелила търг. Била е избрана за победител без конкурс само по препоръка на експертна група в МО, тъй като фирмата е водеща в света, а и заради гарантираната съвместимост на стандартите със страните от НАТО.
У нас, както сигурно знаете, ПИКИС не съществува, затова пък не спира тихомълком да поглъща суми и да се „ъпгрейдва”. Ако погледнем на сайта за обществените поръчки на МО, ще видим, че последният договор за следгаранционна поддръжка е бил сключен през юли миналата година.
* Започнала съществуванието си на 20 юли 1897 г., Marconi е всъщност британска компания. Отворила е първата си (и първата в света) фабрика за радиоприемници в Челмсуърд през 1898 и има важни заслуги в радио и телевизионната индуст

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.