Нещо мръсно | Култура – Брой 3 (2839), 25 януари 2013

Докато обществото ни ежедневно е разтърсвано от какви ли не бомбастични скандали, на метаниво в държавата ни всичко си върви „по план”. Всичко, свързано с информация, имам предвид. От първия ден на януари търговският и имотният регистри ограничиха достъпа до информацията си. И този път това не е „случайност”, а закономерност. Още през лятото на 2010 г. Министерството на правосъдието предприе промени в Закона за търговския регистър, като доводът бе: фирмените дела съдържат лични данни и това улеснява злоупотребите с тях. На10 февруари2011 г. пък бе гласуван още по-странният Законопроект за изменение и допълнение на ЗТР, според който свободният достъп до частни фирмени дела ще е привилегия единствено на… властта. Няколко дни по-късно последва срив в ТР, ако се сещате, „поради хардуерна недостатъчност на системата” и медиите нарекоха това „странно съвпадение”.
Ограниченият достъп от 1 януари т.г. изненада доста хора, а не би следвало. Още в края на август миналата година се мярна из медиите, че това предстои. Новини като тази едва достигат до общественото внимание дори в праймтайм, какво остава за отпускарския сезон. А би трябвало. Защото са твърде лоши новини. Акокупувате имот, опитвате се да правите бизнес или сте разследващ журналист и изобщо се опитвате да функционирате като свободен гражданин на Полиса, няма начин да не сте го почувствали вече и да не сте се питали кой, по дяволите, е отговорен за тези регистри?
В случай, че още не сте открили, ще ви улесня.
Ако съдим по информацията, която фирмите сами споделят за себе си, с Търговския регистър и изобщо „с всички големи проекти на Българското електронно правителство” се занимава фирмата „Сиела”. Как така частна компания като „Сиела” се занимава с национални бази данни ли? Само по себе си, това отношение частна фирма/ държава не е прецедент и се урежда с помощта на публични търгове, в които фирмите се състезават помежду си при ясни правила.
Паметта на някои от нас обаче не е достатъчно къса и помним скандалния начин, по който Сиела „победи” конкурентите си в конкурса за справочна информационна система на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) през 2008 г.
Сиела победи конкурентите си не с професионализъм, а с измама. И тази измама можеше и бе доказана тъкмо с документи от Търговския регистър. Който в момента тази същата „Сиела” прави. И печели нови и нови държавни поръчки. Как става така? Благодарение на огромния професионализъм на „Сиела” ли? Става с лобизъм. Не напразно тъкмо Стоян Денчев, надзорникът на друга една скандална фирма, държавното „Информационно обслужване”, е и първият вносител на Закон за лобизма у нас.
И понеже съм сигурна, че никой не се вълнува особено от фирми като това т.нар. „Информационно обслужване”, но всеки иска работеща държава, ще вметна, че от ИО по подразбиране се очаква да работи тъкмо като системен интегратор и в неговата компетентност са:
– изграждането и поддържането национални бази данни и електронни регистри;
– електронният подпис;
– осигуряване на комуникационна свързаност между ведомствата;
– броене на резултатите от изборите в държавата…
Да продължавам ли? Обработка на базите данни на митниците, на НАП и данъчните; грижи за системата ЕСГРАОН… И още, и още, и още!
Дефакто, ИО не прави нищо друго, освен да поддържа информационните системи на различните ведомства у нас несвързани. Държавата ни буквално е без връзка с главния мозък. Нищо не свързва дори т. нар. „критични системи“ – данъчната, митническата, системата на централната банка и на службите за сигурност. Вместо това, ИО се занимава с… рентиерство.
Затова пък ИО несъмнено и безотказно успява в:
– присвояването на средства чрез формални обществени поръчки, при които възложителят и изпълнителят са свързани лица;
– възлагането на поръчки към подизпълнители без правила, тръжни процедури и прозрачност;
– влизане в необосновани консорциуми;
– периодично намесване в скандали ;
 обслужване единствено на властта…
Най-сетне, ИО успя да вбеси българския IT бранш до степен той да се обяви против съществуването й.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.