През 80-те под влияние на теорията на Грийнспан и с политическата помощ на рейгано-тачъризма, се случиха някои иновации на финансовия пазар – появиха се всевъзможни субекти, които не бяха точно банки и законът на Глас-Стийгъл[1] не ги ловеше, но вместо да бъдат взети мерки по регламентирането на дейността им, законът бе изцяло отменен, за да могат и банките да се развихрят. Последва бум, после глобална криза и преди още да бъде намерен изход от нея и финансовата система да бъде поставена върху нов регулационен темел, появи се поредната иновация – ново средство за размяна, криптовалутата и съответно – нова опасност от криза.
Това, с което първата криптовалута, биткойнът, моментално привлече привърженици още с появата си през 2009, бе, че контролът върху нея, за разлика от електронните пари в компрометираните вече централизирани банкови системи, бе децентрализиран. Просто технологията бе такава – т.нар. верига от блокове (blockchain). Биткойнът обаче отблъскваше мейнстрийма с крайната си волатилност[2]. Всички очакваха Понци схеми и те не закъсняха, но ето, че въпреки всичко, криптовалутите не само не изчезват, но са вече почти мейнстрийм. Преломният момент бе през 2015, когато броят играчи рязко се увеличи; компании с добра репутация като 21 Inc. се насочиха към усъвършенстване на основната технология; а известната Блайт Мастърс, изобретателката на финансовите деривативи, които имаха огромна заслуга за кризата през 2008, напусна Джей Пи Морган и също се насочи натам. Последваха я основните играчи в традиционната банкова дейност: Citi, NASDQ, IBM, UBS, Barclays, Santander. После четири банки (UBS, Deutsche Bank, Santander и Bank of New York Mellon) създадоха консорциум за изследването и прилагането на новата технология в традиционното банково дело, а през август миналата година UBS обяви дори създаването на своя криптовалута, наречена „utility settlement coin“ (USC, „практична разплащателна единица“).
А ето че тия дни шест от най-големите банки в света – Barclays, Credit Suisse, Canadian Imperial Bank of Commerce, HSBC, MUFG и State Street, също се присъединиха към света на цифровите валути.
Кое накара банките да преодолеят страха си? Отговорът е един – ефективността на технологията „верига от блокове“. Това, което правеше Грийнспан толкова респектираща личност през 80-те, бе не толкова абстрактната му теория за пазара, колкото способността му да борави бързо с огромно количество емпирични факти за реалностите на този пазар. Е, с технологията „верига от блокове“ тази дейност се оптимизира. Възникват обаче и някои въпроси относно бъдещето и то бъдещето в най-широк смисъл. Какво следва? Нова вълна на глобализацията? Нов наднационален регулатор, нова Банка на банките (или по-скоро, Централна банка на централните банки), привързване на криптовалутата към долара или някоя друга валута и изчезване на регионалните валути? А какво тогава ще стане с националните държави и системите им за контрол? Не ще и съмнение, това ще е поредният голям удар върху самата концепция за национална държава като начин за организация на общественото пространство, защото какво би станало, ако и силовият й прерогатив мине окончателно в частни ръце? Частни военни компании, частни затвори, частни разузнавателни центрове – това ли ще финансират данъците? Готви ли е светът да се превърне в една глобална Хавала[3], чието сърце ще е някакъв нов световен клирингов център, а кръвта му – потоци от utility settlement coins?
Според адептите на новата технология, ще се случи тъкмо обратното. Технологията „верига от блокове“ дава много възможности, толкова много, че дава дори и възможност за регулация. Остава въпросът: как и от кого?
[1]От 1933 до 1999 г.този закон бе темелът на световното банково законодателство, пречещо на банките да играят хазарт с парите на данъкоплатците.
[2] Терминът „волатилност“ (летливост) във финансовата област служи за измерване на скоростта, с която цените на даден актив се менят за даден период от време. Изчислява се в проценти и колкото по-големи са тези проценти спрямо някакво стандартно отклонение, толкова по-рисков е този актив.
[3]Hawala е неформалната система за трафик, възникнала покрай Пътя на коприната през VIII век. През първата половина на миналия век тя еволюира до формална банкова система, а днес, с помощта на криптовалутите – до система за пране на пари и финансиране на тероризма