През юли миналата година Илън Мъск, шефът на Tesla Inc. и Space Exploration Technologies Corp., регистрира в Калифорния нова компания за „медицински изследвания“ на име Neuralink Corp. Засега Мъск избягва да дава информация, но, според слуховете, става дума за начинание в областта на невронните науки – ще се създават „черепни компютри“, най-вероятно с цел лечение на нелечими доскоро заболявания на мозъка. Това са имплантируеми нервни интерфейси с „безпрецедентно висока резолюция на сигнала“ за трансфер на данни между човешки мозък и цифрови устройства. Интерфейсите ще превеждат електрохимичния език, на който си общуват невроните в мозъка, на езика на информационните технологии, съставен от нули и единици.
Скептиците не са никак малко. Но те не бяха малко и когато Мъск заяви намеренията си да произвежда електромобили и да изстрелва повторно вече изстрелвани ракети в Космоса – все неща, които той успя да осъществи.
Идеята за преодоляване на границата между биологично и електронно с имплантирането на слой изкуствен интелект в мозъка обаче не е нито нова, нито е на Мъск. Американската Агенция за перспективни изследвания в областта на отбраната DARPA вече е стартирала подобна програма – Програмата Невро-инженерингов системен дизайн (NESD). Практическите ползи от тази разработка биха били огромни. Това би било пробив и в други области – синтетичната биология, слаботоковата електроника, системния инженеринг, клиническите тестове…
И все пак, нуждаем ли се наистина от протези в мозъка, освен ако не става дума за корекция при тежки увреждания?
Сигурно би било чудесно, вместо да отделяме дълги часове за прочитането на една трудна книга или за разбирането на една сложна теория, да си я „заредим“ мигновено в мозъка от някакъв външен носител. Ние, хората, и без това сме в състояние да приемем огромно количество информация, но продуктивността ни винаги си остава скромна. Вече не сме на висотата на собствените си творения. Машините са на път съвсем да се освободят от нашия контрол и да ни направят излишни, така че защо да не се надградим?
И все пак, нужно ли е да се прибягва до нещо толкова грубо като имплантиране на устройства в мозъка с всичките неизвестни, които съвместимостта и поносимостта им от организма крият, при положение, че има напредък в друга една област – генното инженерство?
Цената на секвенция от човешки геном пада непрекъснато, а и самата генетична структура на сложни феномени като човешката познавателна способност вече не крият тайни, така че генетичното надграждане на вида ни е съвсем възможно. Вече съществуват технологии, които позволяват прецизно подбиране и редактиране на геноми при ин витро оплождане[1]. И изобщо, взаимодействието между света на алгоритмите и света на геномите разкрива пред науката и технологиите такива необятни хоризонти, че учените напоследък са успели дори с експерименти като свързването на мозъка на мишка с този на маймуна, за да ги накарат да общуват.
И все пак, има нещо, което не достига.
Изучаваме наследствеността си, изучаваме мозъка си, изучаваме собствената си способност да учим. Но какво знаем за това, което Хюм е наричал „разширен Аз“, а пък Лакан, два века след него – „разширен субект“? То винаги се е намирало извън физическото ни тяло, извън материалния свят.
Дали поредният технически и научен пробив няма да доведе до ново обедняване, огрубяване и опростяване на менталността ни, до нови и още по-непреодолими неравенства? Едно е да се рестартира операционна система, съвсем друго нещо са спомените, чувствата, опитът, свободната воля.
[1]1 Такива са последните постижения в генния инженеринг като CRISPR, например. CRISPR идва от clustered regularly interspaced short palindromic repeats – кратки палиндромни повторения, регулярно разположени в групи. Под това зашеметяващо наименование се крие система за направлявано редактиране на геноми.