Новият цифров дневен ред | Култура – Брой 22 (2901), 13 юни 2014

Европейската комисия прие Съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за Политиката по отношение на интернет и управлението му, в което са очертани основните насоки в новата общоевропейска концепция за бъдещия модел за управление на интернет, който Комисията планира да представи в завършен вид през 2015 г.
Коментирането на подобни евродокументи е, на пръв поглед, напълно безсмислено занимание, но изпод мъглявата реторика на обещанията и дежурните демагогски клишета за „иновациите, растежа, търговията, демокрацията и правата на човека“ се крият съвсем реални проблеми, касаещи съвсем реалните ни свободи. Все пак, иде реч за жива и развиваща се система – интернет, и за една процъфтяваща икономика – интернет икономиката, а оползотворяването на потенциала на тази икономика би трябвало да продължава, без непременно това да е в ущърб на достъпа на нас, обикновените потребители, до съдържанието, продуктите и услугите, а и на възможността да определяме, от своя страна, достъпа до собствените си лични данни, които споделяме.
Какво може да се каже отсега за новия европейски цифров дневен ред (14 години след провалилия се Лисабонски дневен ред) в обстановка на небивал евро- и кибер-скептицизъм заради зачестилите напоследък разкрития за мащабни програми за наблюдение и покушения над личностните свободи в интернет?
Могат да се изброят основните положения на новата концепция за управлението на интернет и така да се маркират някои отправни точки.
Принципният подход. Подходът, препоръчван от Комисията за гарантиране на основните права и демократичните ценности посредством ясни правила и структури за управление, е обобщен още преди 2 години под съкращението COMPACT. Това ще рече: „интернет като пространство на гражданска (Civic) отговорност, един (One) ресурс, управляван (…) с участието на различните заинтересовани страни (Multistakeholder) в подкрепа (Promote) на демокрацията и правата на човека, основан на солидна технологична архитектура (Architecture), доверие (Confidence) и (…) прозрачно (Transparent) управление“.
Един от проблемите, с които трябва да се справя този подход, е цензурата, която понякога държавите налагат посредством филтриране на интернет трафика по границите си, което е неоправдано дори по политически и регулаторни причини, защото води до нарушаване на целостта на интернет.
Рамка за съвместно управление. Световното икономическо и социално значение на интернет налага и необходимостта от участие на всички заинтересовани страни в бъдещото му развитие и глобално управление в условие на прозрачност, отчетност и приобщеност. Инструментът, с чиято помощ трябва да се постигне това, е Форумът за управление на интернет (IGF). Форумът беше създаден в резултат на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS), като идеята е управлението на интернет да става чрез поощряване на диалозите по конкретни проблеми в децентрализираната архитектура на интернет, а не чрез създаване на нови органи.
Глобализация на основните решения относно интернет. Интернет е ключова инфраструктура, функционираща добре и без структурен междуправителствен надзор, но винаги досега на ръба на легитимността на съществуващите договорености по управлението. Сериозен дял в този проблем има обвързаността на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) и Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA) с едно единствено правителство, американското. Това е наследство от миналото на интернет, пише в документа. И подлежи на промяна. За целта Комисията планира през 2014 г. да започне разработването на онлайн платформа, наречена Световна обсерватория за политиките по отношение на интернет (Global Internet Policy Observatory — GIPO) – световен онлайн ресурс, чрез който да се наблюдава разработването на политики, нормативни актове и технологии с цел да се улесни връзката между различните форуми и дискусионни групи, така че да се преодолее изолацията на някоя страна в определяне на политиките.
Тепърва предстои да видим доколко децентрализацията на подобно управление не е само ход в посока на още по-голям контрол, а претенцията му за тоталност – чиста проба тоталитаризъм.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.