Облаци над ЕС | Култура – Брой 32 (2954), 25 септември 201

Миналата седмица стана дума за бъдещата програма за изграждане на общоевропейско административно пространство – ISA2. Стана дума и за технологичния контекст, в който това ще се случи – семантичната уеб, големите данни, облачния компютинг – и как тъкмо поради тези нововъведения акцентът на ISA2 ще падне върху проблема с оперативната съвместимост.
Още преди години (през септември 2012) Европейската комисия одобри стратегията „Освобождаване на потенциала на облачния компютинг в Европа“ и тази стратегия очерта на еврохоризонта до 2020 г. над 2.5 милиона работни места и годишен прилив от над €160 милиарда към брутния валутен продукт на Съюза само благодарение на „облака“. Преди това обаче трябваше да бъде разработен модел, по който да се уреждат в бъдеще клаузите, свързани с вечния препъни камък (и лобистки коз) – техническите стандарти. Облачната оперативна съвместимост е невъзможна без преносимост и обратимост на данните, ето защо Стратегията предвиждаше Комисията да работи в тази насока с подкрепата на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) и другите органи за създаване на оптимални схеми за сертифициране и координация на облака.
Другият голям проблем, отразен в стратегията – големите данни. Те бяха „слонът в стаята“, с който европравото тепърва трябваше да се сблъска. Тепърва трябваше да се търсят отговори на практически въпроси, като:
– съхраняването на данни след прекратяване на договор;
– оповестяване на данни и неприкосновеност на данни;
– локация и трансфер на данни;
– собственост върху данни;
– пряка и непряка промяна в отговорностите на доставчици и подизпълнители…
Данните са новият „петрол”, каза през 2012 Ан Уинблад, един от големите предприемачи в Силициевата долина, и това наистина се оказа така. Събирането на данни се оказа casus belli. Буквално! Спомнете си скандала PRISMA на следващата година, същата, в която бяха подновени и преговорите по ТТИП.
Много пъти е ставало дума за амбициите на Евросъюза за технологичен суверенитет и за това доколко този суверенитет е обвързан с технологичните инфраструктури и собствеността над тях. Но какво направи ЕС за този свой суверенитет, за собствената си сигурност и бизнес интереси? Не направи нищо. Но пък използва скандала PRISMA за печелене на позиции в преговорите по ТТИП.
„Ако потребителите на Европейския облак не могат да вярват на правителството на САЩ“, беше доводът на комисар Нийли Крус тогава, „те може би няма да се доверяват и на американските облачни доставчици“. Къде обаче е европейският облак, на който европейците да разчитат?
Лъвският пай не биваше да остава у големите хищници, Google, Amazon и Microsoft, но за това се говореше и през 90-те, а също и през 2000… Сега сме 2015! През всичките тези години евроадминистрацията бе прекалено заета да търгува с влияние, за да се занимава с иновации. Google, Amazon и Microsoft си останаха безалтернативни.
През 90-те Еврокомисията бе разтърсена от корупционни скандали и последва реформа. Скандалите бяха логично следствие от въвеждането на ИКТ в управлението и от липсата на регулации в този бързо развиващ се сектор. Дали обаче реформата постави началото на някаква технологична независимост или вкара Евросъюза в сухото русло на бюрокрацията?
Сега се очаква промяна за добро с облака. Европейското облачно партньорство (ECP) трябва да координира частния и публичния сектор за работа по общите изисквания при възлагане на обществени поръчки за изчислителни облаци по „отворен и напълно прозрачен начин”, но всички ние знаем, че това е невъзможно в област, в която контролът е на мета ниво и е напълно недостъпен за гражданите.
ECP стартира инициативата Облак-за-Европа (C4E), която трябва да подпомага държавните власти в Европа да доставят облачни продукти и услуги, така че „да се изгради доверие в Европейския изчислителен облак”… Но ние, гражданите, си оставаме резервирани към хибрида между публичен и частен сектор – особено там, където става дума не толкова за оформянето на ИКТ пазара, колкото за предоставяне на обществени услуги.
И освен това, тия дни се питаме не дали някога ще се появи европейски еквивалент на Google, питаме се дали Европейският съюз ще продължи да съществува.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.