Миналата седмица стана дума за бъдещата програма за изграждане на общоевропейско административно пространство – ISA2. Стана дума и за технологичния контекст, в който това ще се случи – семантичната уеб, големите данни, облачния компютинг – и как тъкмо поради тези нововъведения акцентът на ISA2 ще падне върху проблема с оперативната съвместимост.
–
Още преди години (през септември 2012) Европейската комисия одобри стратегията „Освобождаване на потенциала на облачния компютинг в Европа“ и тази стратегия очерта на еврохоризонта до 2020 г. над 2.5 милиона работни места и годишен прилив от над €160 милиарда към брутния валутен продукт на Съюза само благодарение на „облака“. Преди това обаче трябваше да бъде разработен модел, по който да се уреждат в бъдеще клаузите, свързани с вечния препъни камък (и лобистки коз) – техническите стандарти. Облачната оперативна съвместимост е невъзможна без преносимост и обратимост на данните, ето защо Стратегията предвиждаше Комисията да работи в тази насока с подкрепата на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) и другите органи за създаване на оптимални схеми за сертифициране и координация на облака.
Другият голям проблем, отразен в стратегията – големите данни. Те бяха „слонът в стаята“, с който европравото тепърва трябваше да се сблъска. Тепърва трябваше да се търсят отговори на практически въпроси, като:
– съхраняването на данни след прекратяване на договор;
– оповестяване на данни и неприкосновеност на данни;
– локация и трансфер на данни;
– собственост върху данни;
– пряка и непряка промяна в отговорностите на доставчици и подизпълнители…
Данните са новият „петрол”, каза през 2012 Ан Уинблад, един от големите предприемачи в Силициевата долина, и това наистина се оказа така. Събирането на данни се оказа casus belli. Буквално! Спомнете си скандала PRISMA на следващата година, същата, в която бяха подновени и преговорите по ТТИП.
Много пъти е ставало дума за амбициите на Евросъюза за технологичен суверенитет и за това доколко този суверенитет е обвързан с технологичните инфраструктури и собствеността над тях. Но какво направи ЕС за този свой суверенитет, за собствената си сигурност и бизнес интереси? Не направи нищо. Но пък използва скандала PRISMA за печелене на позиции в преговорите по ТТИП.
„Ако потребителите на Европейския облак не могат да вярват на правителството на САЩ“, беше доводът на комисар Нийли Крус тогава, „те може би няма да се доверяват и на американските облачни доставчици“. Къде обаче е европейският облак, на който европейците да разчитат?
Лъвският пай не биваше да остава у големите хищници, Google, Amazon и Microsoft, но за това се говореше и през 90-те, а също и през 2000… Сега сме 2015! През всичките тези години евроадминистрацията бе прекалено заета да търгува с влияние, за да се занимава с иновации. Google, Amazon и Microsoft си останаха безалтернативни.
През 90-те Еврокомисията бе разтърсена от корупционни скандали и последва реформа. Скандалите бяха логично следствие от въвеждането на ИКТ в управлението и от липсата на регулации в този бързо развиващ се сектор. Дали обаче реформата постави началото на някаква технологична независимост или вкара Евросъюза в сухото русло на бюрокрацията?
Сега се очаква промяна за добро с облака. Европейското облачно партньорство (ECP) трябва да координира частния и публичния сектор за работа по общите изисквания при възлагане на обществени поръчки за изчислителни облаци по „отворен и напълно прозрачен начин”, но всички ние знаем, че това е невъзможно в област, в която контролът е на мета ниво и е напълно недостъпен за гражданите.
ECP стартира инициативата Облак-за-Европа (C4E), която трябва да подпомага държавните власти в Европа да доставят облачни продукти и услуги, така че „да се изгради доверие в Европейския изчислителен облак”… Но ние, гражданите, си оставаме резервирани към хибрида между публичен и частен сектор – особено там, където става дума не толкова за оформянето на ИКТ пазара, колкото за предоставяне на обществени услуги.
И освен това, тия дни се питаме не дали някога ще се появи европейски еквивалент на Google, питаме се дали Европейският съюз ще продължи да съществува.