Посрещнахме новата година с вестта, че Министерството на образованието закрива дисциплината „информатика“ в училищата. Това предизвика в мрежата буря от възмутени коментари тип „поредният опит на правителството да създава лесни за управление овце“, поради което #оставка!!!
Чуха се и плахи гласове, че в проекта за новия учебен план просто имало незначителни промени, като например преместването на информатиката от 9 в 8 клас в повечето училища или премахването на изучаването на конкретен програмен език в по-специализираните, а това на фона на изначално ниското преподавателско ниво в тази дисциплина не било кой знае каква загуба. Било по-скоро стъпка към осъвременяване на нещата.
Не се чу обаче нищо за официална правителствена стратегия. А ситуацията изисква внимание: информационният бранш у нас е от малкото незасегнати от кризата, в същото време незаетите работни места в IT сферата растат прогресивно. Така е поне по данни на Българската асоциация на софтуерните компании. Официална информация комай няма, няма и стратегия, има обаче пространство за алтернативни инициативи. Едва отшумял слухът за посегателството върху програмирането в училищата, той бе последван от друга новина: България прави първата стъпка в посока превръщането си в Силициева долина на Балканите – Първият софтуерен университет у нас ще отвори врати на 16 февруари, а негов собственик е основателят на Софтуерната академия (учебен център, водеща технологична компания?) „Телерик“ Светлин Наков.
Чудесен ход! Чудесна съгласуваност във времето с оглед на обстоятелствата – бизнесът иска бързи кадри, тук и сега. И му се дават. Младите българи пък искат заплата, семейство, живот. Тук и сега. И получават. Честен бизнес, бизнес, от който всеки печели, е нещо рядко у нас!
Тук обаче неизбежно идва въпросът: защо „университет“? Дори да решим да не се хващаме за предполагаемо универсалната цялост на познанието, добивано в „СофтУни“, а и за ролята на държавата в добиването на подобен статут, наистина ли за университет става дума или просто думата е ползвана в смисъла, в който я е ползвал и Горки в „Моите университети“?
И още нещо: недоверието към традиционното образование се дължи не на излишествата, които предлага, а на недостатъчности. И не за друго споменавам това, но новият университет бе промотиран с думите: „… качествено практическо-ориентирано висше образование за софтуерни инженери, без излишни математики и физики, без излишна теория и остарели технологии“. Нали основната претенция на гражданите към властимащите бе насочена към „официалната политика на затъпяване“, „посегателство над бъдещето на децата“ и едва ли не към опасността от скорошна забрана на точните науки у нас, а не към премахване на „ненужните“ дисциплини, възпрепятстващи уж прилива на нужни кадри в един разрастващ се бранш и прилива на свежи пари (от аутсорсинг) в страната? Ще се въздържа да коментирам курс на обучение, чието съдържание не познавам, но дори да съм наясно, че програмиране и математика доста се различават, какво значи „излишна математика“ за един програмист? Излишък на въображение? Излишен мащаб на мисълта? Излишен обхват на интелекта? Ще си позволя да цитирам мнение на мой познат, преподавател във Факултета по математика и информатика в Софийския университет: „Заради Наков факултетът се напълни със студенти в специалност „Софтуерно инженерство“, чието място не е там. Сега Наков ще си ги вземе обратно. Добър бизнесмен е Наков. Работата е занаятчийска – не й трябва университет.“
Така че, нищо лошо в това да се предлага навреме добро специализирано обучение и гарантирана работа на млади хора, но хайде да не говорим за наука там, където има просто иновация. И нека не употребяваме думите „перспектива“ и „бъдеще“, преди да си изясним дали не става дума за работници за конвейера, произведени на конвейер, готови за експлоатация в някоя задгранична ИТ „потилня“.
Скорост без стратегия гарантира бъдеща катастрофа, а не бързо озоваване в бъдещето, но точно днес не искам да съм лош пророк, така че по-добре едно жизнеспособно и навременно начинание с недостатъци, отколкото нежизнеспособно и безсмислено такова.
проза и публицистика