Миналата година Филипинската изборна комисия обявила, че ще проведе пробни избори в национален мащаб с цел да тества автоматизирано гласуване с машини на фирмата Smartmatic, но се е оказало, че това е невъзможно – нито е бил инсталиран софтуер за оптическите скенери на устройствата, нито продавачът, венецуелската Smartmatic, е имала лиценз от истинския собственик, канадския разработчик Dominion Voting Systems.
Вместо властите да разровят надълбоко и да обяснят защо е това нетърпение да се купуват 82 000 нелицензирани единици и вместо Smartmatic да бъде направо дисквалифициран, сключена е с милиони по-скъпа сделка.
Сега ще се върна с още десет години назад, когато венецуелското правителство купи чрез посредник за 300 млн. боливара 28% от консорциума Smartmatic, Bizta, CANTV (SBC) от собственика й Antonio Mugica специално за изборни цели. Скоро след това Smartmatic получава и първия си правителствен грант от $121 млн. Оттогава, без публични търгове, администрацията на Чавес е наляла във фирмата суми от порядъка на поне $131 млн. Все пак, иде реч за частна фирма с двама собственици, а не за държавна фирма! Внезапното забогатяване е логично последвано от амбиции за световна експанзия и през 2005 Smartmatic купува Sequoia Voting System за $16 милиона от De la Rue. През 2006 изборното фиаско в Чикаго, главни участници в което са Smartmatic и Sequoia, довежда до разследване от страна на САЩ на връзката на Smartmatic с режима на Чавес.
За да спре разследването, Smartmatic набързо продава Sequoia и чрез измами и подкупи продължава безпрепятствено да върти бизнес по света: Филипините, Боливия, Мексико са само някои от точките на тази експанзия и около всичките витае дъхът на съмнителна сделка. Защо ви занимавам с това? Защото България също е точка на тази карта.
На 7 май тази година в София между фирмите Сиела Норма и нидерландски филиал на фирмата Смартматик интернешънъл холдинг Б.В. – Нидерландия, е бил подписан консорциумът Обединение машинно гласуване – тъкмо навреме, за да кандидатства по обявената на 03.05.2014 г. обществена поръчка Наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г.
В медийната суматоха извън вниманието ни остана фактът, че на току що отминалите избори имаше и електронен вот. Той бе заложен в новия изборен кодекс още в края на миналата година, но поради липса на консенсус между зам.-председателя на Народното събрание и шеф на временната комисия за подготовка на кодекса Мая Манолова (БСП) и бившия председател на парламента и член на комисията Цецка Цачева (ГЕРБ), през февруари т.г. бе постановено е-вотът да остане експериментален до 2016.
Кога е бил проведен търгът по тази поръчка, след като участващият консорциум е бил регистриран на 7 май, а срокът за достъп до документи е бил до 17:00 на 07.05.2014 г., срокът за получаване на оферти пък до 14:00 часа на 08.05.2014 г.? За съжаление, не мога да открия подобна информация, но сигурно вече се досещате кой е печелившият. Поръчката е възложена на Обединение машинно гласуване по ускорената процедура на 13.05.2014 г.
Става въпрос за „скромната“ сума 172. 8 хил. лв. – наети са 100 машини, като 1700 лв. ще е наемът на едната. Цената при закупуване – не се смейте! – ще е 1000 лв. Става дума за устройство, несравнимо по-просто от обикновен таблет, осигурено с още по-прост софтуер! Сиела обаче отчитат резултат нула от експеримента – не за друго, ами нула били обажданията за проблеми с машината. И си пишат сами „отличен“.
Ще ми се да попитам фирмата-отличничка: кои точно са тези 100 секции, в които е била инсталирана иновацията? Къде точно е онагледен резултатът от експеримента? Но, като се замисля, това е дреболия, дребен детайл върху епичната картина на евровота у нас. Някой изобщо знае ли:
– колко са на брой секциите в страната (в т.ч. подвижните секции);
– колко са на брой избирателите в основните списъци, в допълнителните списъци, вписани в изборния ден;
– колко са на брой членовете на секционните комисии, застъпниците, наблюдателите?
Райна Маркова