Отново за електронната власт | Култура – Брой 17 (2939), 01 май 2015

Тия дни се проведе кръглата маса „Единен цифров пазар чрез е-управление и дигитално предприемачество“, организирана от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) и ГЕРБ. Логично последва серия от медийни залпове, обявяващи електронното управление за правителствен приоритет №1. Нормално. Случва се при всяка смяна на властта. Лошото е, че от целия този медиен шум ние не научаваме нищо ново. Ето, например, в статията в „Капитал“ пише, че една от иновациите ще бъде пълната забрана на хартията. Всичко трябва да премине в електронен формат – от здравеопазване, образование през правосъдие, та до обществени поръчки, данъчна система и митници. Чудесно! Това е много работа за вършене и ще струва много пари. И като знаем размаха на Премиера в строителството на обикновени магистрали, можем да си представим как ще е с дигиталните. Заделените 118 млн. евро за е-управление бяха наречени от зам. председателя на Европейската комисия, Андрус Ансип, показател за наличието на воля и ангажимент на правителството да изгради подобна система. Ние, българите, обаче знаем, че тези милиони не са изобщо показател. А това, което Ансип евфемистично нарича „липса на политическа воля” у управниците да се справят с проблема, е чисто и просто добрата стара корупция, всеобхватна, трансгранична, на много нива и с много странични ефекти, които не се свеждат само до преразпределянето на едни пари, но и до политически ефекти, за които малко от нас си дават сметка и които не само няма да изчезнат при поява на „политическа воля” у политиците ни, но и ще се задълбочат.
„България има възможност за добър старт, страната е с най-бързата интернет връзка в Европа, а в света изостава основно от Южна Корея”, казва още Ансип. Да, така е. Само че българите, особено тези в IT сектора, са на мнение, че то се дължи на досегашната неспособност на държавната администрация да се намеси в този сектор. Евроадминистрацията обаче е способна. И това, което ще последва, ще е повече бюрокрация, повече комисиони за правителствения сектор, повече корупция. Който не вярва, нека се поинтересува какво става с кварталните интернет доставчици. Техният брой намалява. По-малките биват принудени да продадат бизнеса си, а големите спират да мислят за оцеляване на пазара и започват да мислят само за печалби. Ако досега IT браншът се развиваше на един относително свободен пазар и бе единственият, който носеше приличен доход по честен начин на собствениците си, сега ще се инвестира в разтурването на този пазар и за натиск над фирмите да приемат, че единственият път към просперитета минава през „топла връзка” с държавната администрация. Вместо просто да се прецизира взаимодействието на IT бизнеса с държавата, ще се положат невероятни усилия за отнемане на всяка частна инициатива чрез преразпределяне на „поръчки”, наливане на пари във фиктивни фирми, а накрая единствената свършена работа ще се окаже рекламата по медиите за нещо несъществуващо. Черногледи или не, това, което видяхме през всичките тези години, е, че „електронното правителство” е най-лесният начин да се краде. Според вицепрезидента на ЕК, проблемът с корупцията в публично-частните партньорства щял да се реши с въвеждането на електронните обществени поръчки и фактури. За целта се подготвя нов ЗОП. Така де, единен цифров пазар не може да има без еднородно законодателство и единни правила на този пазар. По думите на Ансип, „европейските граждани в момента се сблъскват с много рестрикции, за да се свържат онлайн или да ползват дадени продукти и услуги”. Потребителите със сигурност ще посрещнат отпадането на роуминга с одобрение, но единният цифров пазар трябва да бъде не само в полза на потребителите, а и на бизнеса. Според Ансип, „Дигиталните предприемачи ще се възползват от единния цифров пазар, като той ще осигури равен достъп на гражданите до продукти и услуги”. Това звучи чудесно, само че нали у нас услугите са си измежду най-добрите в света и сега, със или без помощта на администрацията. За какъв дявол ни е нов единен пазар, ако пазар съществува? Нито дума из медиите относно същността на този единен цифров пазар, но ни се обещава, че самата стратегия ще бъде представена от Комисията на 6 май. Ще почакаме, ще видим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *