Трябва ли да се преследват от закона троловете в интернет? Какво е трол? Кой определя кой е трол и кой не е? Ето какво вълнува мрежата, след като на 20 май бе подписано споразумение от някои партии за отказ от практиките да наемат платени пропагандатори в интернет. Най-удивителното е, че инициативата бе на депутата от Реформаторския блок Антони Тренчев, а иновативните начини за тормоз ги свързваме тъкмо с Реформаторския блок и бурната им мрежова дейност по време на протестите срещу Орешарски. Тренчев категорично се разграничи като член на Движение „България на гражданите“ от ползването на подобни услуги, но все пак това движение съществува едва от 2-3 години, а коалиционни партньори в Реформаторския блок си признаха, че плащат за „коментари в интернет“ още през 2011 г. Историята може да бъде проследена дори и по-назад във времето, в годините на RЕ:TV и блог-хъбовете на «Икономедия», когато все още никой не свързваше обгрижването на политици от блогъри с тинк-танковете, частните онлайн бизнеси и издигането на ББ на власт. Тогава просто вярвахме, че «елитен блогър в Блосфера» е нещо като евфемизъм за трол и толкоз. И не че някой смееше да се разправя в съда с представителите на този вид мрежова фауна! Тогава знаехме, че по-важно от всичко е да не се създава опасен прецедент.
И ето, че сега имаме цяла декларация за законово преследване на писане в мрежата и тя идва точно от трол-средите! Сблъсъкът на Тренчев с активно коментиращите политиката хора в мрежата беше неизбежен и един от тези хора, адвокатът Валери Тарандов, сподели мнението си.
Според него, инициативата на Тренчев е «интересна, но неработеща». Тя означава не край на партийната агитация в интернет, а ограничаване на обичайния начин за получаване на информация в мрежата и коментирането ѝ. Колкото до троловете, те ще продължат да съществуват: Журналистът-трол, който получава заплащане от политически партии, за да внушава определени партийни насоки, ще продължи да съществува. Политикът-трол, който всеки ден пуска идиотски статуси в опит да оправдае още по-идиотската си политика, също ще продължи да съществува. Премиер-трол има ли? – пита Тарандов. А министър-трол? Пиари-тролове? Има, разбира се. Даже ги познаваме по име. Те също ще продължат да съществуват. Явно, не борбата с троловете е целта. Някои се опасяват, че забраната да се плаща официално и с фактури от партийните централи няма да премахне този вид платени услуги, а само ще влоши достъпа до информация за тях. Но, според мен, всичките тези квази-артисти, блогъри, политически пиари и «мениджъри на идентичности» чрез добре стуктурираните си мрежи ще продължат да осребряват социалния капитал съвсем официално и пред очите на всички ни, закачени за европрограмата за финансиране на граждански инициативи. Повече от ясно е, че целта на инициативата на Тренчев е просто ограничаване на достъпа на «кой да е» до евро-бонанзата, ограничаване на свободата на свободното слово и делегитимиране на всеки спонтанен граждански дискурс, който би се пръкнал «незаконно» извън официално формираните обществени политики за «изграждане на партньорства», «добро управление» и «устойчиво развитие».
И тъй като троловете ще продължат да съществуват и ще трябва някак да живеем с тях, ето няколко признака, по които да ги отличавате:
– троловете не са анонимни. Те се подвизават с реалните си имена и лица, тъй като социалните мрежи са единственото им поле за изява, а те искат да са знаменитости. Ако вие сте с псевдоним, те ще ви «изкарат на светло» и ще занимават дълго публиката с това, нищо, че не се криете от никого;
– троловете ви добавят като приятели, не вие тях, но те никога не коментират, не споделят, не харесват ваше съдържание. Те са в мрежата, за да влияят, а не да превръщат вас във влиятелни;
– ако сте автор на наистина добро съдържание, троловете ще го дублират или направо откраднат с презумпцията, че сте прекалено некачествени за качествените неща, които създавате;
– троловете често имат ужасен правопис;
– троловете, за разлика от вас, никога не са сами.