Отново майдан? | Култура – Брой 36 (2915), 31 октомври 2014 Начална страница

На 22 октомври научихме за новия опит на Унгарското правителство, доминирано от консервативната партия ФИДЕС начело с Виктор Орбан, да разсърди интернет потребителите – то планира въвеждането на данък върху трансфера на интернет данни. По-старият подобен опит на Орбан е от август т.г., когато бе наложен 40% данък реклама на медиите и това веднага се изтълкува от критиците му като “въпиющо посегателство върху свободата на пресата” и “осакатяване на медийната индустрия”. Медиите, издържани от корпорациите, не са “ключови демократични институции”, но пък серията “възмутителни” налози, приети от правителството на Орбан от 2010 г. насам, са изцяло в стратегически сектори на икономиката, в които господстват чужди инвеститори – енергетика, телекомуникации, банково дело. Орбан очевидно е подхванал тази рискована политика с цел овладяване на бюджетния дефицит на страната, но бидейки тя за сметка на печалбите на вече изнервените международни партньори, дали това няма да доведе страната до изолация и санкции и ефектът да е обратен?
Новият данък е също от серията „специални данъци“. Той предвижда интернет доставчиците да плащат 150 форинта (60 щатски цента) на гигабайт трафик. (Reuters / Будапеща, 22 октомври 2014).
Министерството на икономиката обяви, че очаква това да генерира годишни приходи от 20 милиарда форинта (83 милиона щатски долара), което е добре, но тук идва въпросът: какво точно облага Орбан? Стока или услуга е трафикът? И освен това, чия собственост е той? Държавна?
Обезпокоени от перспективата доставчиците да прехвърлят на техен гръб тежестта на този несправедлив данък, само часове след обнародването на проекта десетки хиляди потребители на интернет се присъединиха към протестната Facebook група. Заговори се веднага и за многохиляден митинг срещу данъка пред парламента в неделя. Неделята мина, митингът се състоя и можеше да бъде следен на живо в Ustream.
И беше наистина многолюден. Звуците на протеста, светещите екрани на мобилните устройства, възгласите доста напомняха софийските събития. Според очевидци, имало ги е и непоканените хора с мегафоните, и НПО-тата, и футболните агитки, и провокаторите. Странна е обаче съкрушителността, с която масите реагираха на точно този конкретен повод. Защо тъкмо интернет е повод за такова масово недоволство? Това ли е най-насъщната нужда на унгарците? Орбан със сигурност не е безгрешен и тъй като е доста краен политик, мерките му често се посрещат с неодобрение; логично ли е обаче гражданите да са по-активни в защита на нечий бизнес от несправедлив данък, вместо в защита на собствените си социални искания? А може би трябва да търсим причината в пропагандата, в реториката на НПО-тата, социалните мрежи и блоговете, пишещи разгорещено за „поредното обезумяване на унгарското правителство“, за този „невероятен скандал“, целящ да скара Унгария с цивилизования свят, и за това как този митинг не само ще доведе до оттегляне на скандалния данък, но и до оставка на цялото „омразно правителство“ на Орбан. В един относително популярен блог, чиято собственичка Ева Балог се описва като разочарован участник в революцията от 1956-а с докторска степен от Yale, се задава въпросът дали не е време да се поръча „бърз обрат“? Да се поръча? На кого?
И за да не се губим в догадки, тя припомня специалното отношение на американския президент Обама към НПО-тата в бившите соцстрани, където демокрацията е „под обстрел“? Като пример за особеното благоволение на Обама към НПО-тата се сочи фактът, че когато в късния септември директорката на унгарската Фондация „ЕкоОбщност” е посетила Вашингтон като член на делегация, тя и другите лидери на НПО-та са били приети от самия мистър Обама в Белия дом, за разлика от унгарския министър на външните работи и търговията, Петер Сиярто, който успял да се домогне само до младши асистент в държавния департамент. „Ако аз бях Орбан, щях да приема това като предупреждение“, пише авторката.
Предстои ли „оранжева революция“ в Унгария или не? Като че ли всички предпоставки са налице. А и причината е така добре известна, че не си струва дори да бъде споменавана – ядреният „флирт“ на Унгария с Русия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *