Може би авторското право е най-често засяганата тема в мрежа/паяжина и това е логично – възникването на нови правни субекти и нови дигитални техники на възпроизвеждане и разпространениевлияят драстично на равновесието между правото на печалба (за някои) и правото на свободно ползване (за мнозина).
У нас копирайтът е тема, актуална от години, но като че ли достигна своеобразен пик в периода, в който вече позабравеното споразумение АСТА бе актуално.
На 23 април миналата година, в Деня на книгата и Деня на авторското право, в СУ се състоя дискусията “Quo vadis ACTA. Авторското право срещу правата”, на която се обсъди заложената в ACTA идея за политика на икономически растеж, противопоставена на тази на разширяване на знанието.
На 3 май 2012 пък бе отбелязан Световният ден на свободата на медиите със серия дебати, организирани от Френския институт в България и Гьоте Институт в София под надслов “ Европа в медиите и медиите в Европа“. Акцентът им бе върху свободата на печата, регламентирана в член 19 на Общата Декларация за правата на човека. А знаем: в определени ситуации копирайтът е синоним на (не)свободата на словото.
Докато пиша това, подготвя се и продължение на тази серия дебати с международна конференция на тема “Авторското право и новите медии”, която ще се проведе на 11 март в „Шератон” по повод 50-годишнина от Елисейския договор. В нея ще участват от немска страна Маркус Бекедал, експерт в комисията „Интернет и дигиталното общество” към Бундестага, и проф. Ролф Швартман, ръководител на изследователски център по медийно право в Кьолн; от френска страна – бившият главен редактор на Льо Монд, Едви Пленел и философът Жерар Уормсер, ученик на Сартр. Понастоящем и двамата са редактори на онлайн издания, посветени на проблемите на дигиталната култура.
От българска страна участници ще са социологът Тодор Христов и художникът Красимир Терзиев. Сред разглежданите теми ще са „Монополът на авторството: режимите на защитата му и рисковете на монопола, изключването и преразпределението” (Тодор Христов) и „Конституционно правното измерение на дебата за авторското право” (проф. д-р Ролф Швартман)
Това, че в страната ни се отделя такова внимание на актуални за Европа и света въпроси, не може да не е добре, но също така е добре да си дадем сметка за сложната пост-соц ситуация, в която се намираме: съвсем не чак толкова отдавна голяма част от тази частна интелектуална собственост, притежавана в момента от корпоративни правни субекти, е била държавна. Интелектуалната собственост у нас стана обект на приватизация, да не кажа присвояване, редом с материалното движимо и недвижимо наследство на социализма. С други думи, интелектуалната собственост, бидейки непрекъснато във фокуса на вниманието, бива по-скоро обговаряна в неприятните контексти на опитите за налагане на ограничения на обществото за свободното й ползване, отколкото от гледна точка на нейното бъдеще, умножаването и обогатяването на съдържанието й и то в полза на обществото. Вярно, интелектуалната собственост не е така стратегически важна за оцеляването на икономиката (и съответно независимостта) на една страна като енергетиката, например, но колкото и абстрактно да звучи, тя е част от нашата идентичност.Сигурно всички помним драматичните сюжети около приватизирането на Киноцентъра Бояна, но ги помним най-вече заради смяната на собственика на солидната недвижимост. Някой някъде споделял ли е притесненията си за съдбата на интелектуалната му собственост, продуцирана с немалко пари на данъкоплатеца?
Смяната на собственика надържавната интелектуална собственост у нас вероятно се случва с цел обновяване иразвиване на пазара, не е ясно обаче и през какви стъпки преминава тя. Логично би трябвало да са тези:
– държавните институти и предприятия инвентаризират и оценяват своите интелектуални продукти;
– създава се на Национален фонд и регистър Интелектуална собственост за всичко, дори частично финансирано от държавата;
– създава се система за идентификация на интелектуалните продукти и за попълване на фонда в бъдеще.
Крайно време е държавата, респективно данъкоплатецът да потърси правата по малко по-стратегически начин от стихийно пиратство в мрежата.