Доста шум се вдигна покрай злоупотребата с лични данни, станала видна, след като ЦИК направи възможно всеки да провери в интернет дали името му фигурира в подписките за европейските избори.
Далеч по-важният проблем бе новият състав на Комисията за защита на личните данни, тази същата, отговорна да попаднем в подписките. Това, че част от новопредложените членове на Комисията се оказаха политически обвързани, а друга – неотговарящи на закона, а също и безцеремонността, с която парламентът гласува на извънредно заседание състава, бяха достатъчна причина за медийно цунами.
Медийно цунами не се случи, макар да лъсна и реалната причина на внезапната подмяна – отказът на предишния състав да даде пълен достъп на Кооперативна търговска банка до регистъра с данните за гражданското състояние на всички българи заради нуждите на проект, който КТБ изпълнява. Всъщност, ако КЗЛД изобщо някога е имала късмета да влезе в новините, то все е било по повод някое „извънредно заседание“. Едва ли някой помни, например, как точно преди 9 години Министерският съвет изненадващо одобри проект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Под формата на закони тогава бяха пробутани няколко тежки табута над достъпа по официален път до информация от обществена важност. Проектозаконът тогава се оказа извън всякакъв публичен интерес и обсъждане. Дори самата КЗЛД с нейните предложения бе пренебрегната за сметка на авторите на проекта, МВР и Министерството на финансите.
Но какво изобщо знаем за КЗЛД? Комисията е един от странните плодове на опита да бъде приложен acquis communautaire у нас и на предприсъединителното преструктуриране на администрацията ни. Изграждането й стартира като проект по ФАР през 2002 и е струвало дотук немалко на държавата. Извън всеки спор за целесъобразността на този властови орган обаче, трябва да се признае неговата изключителна важност. Каква работа върши той? Официално, Комисията следи за това дали държавни институции и фирми събират и съхраняват личните данни съгласно уреждащите това закони (Закон за статистиката, Закон за данъчната администрация, а напоследък и Закон за съхраняването на трафичните данни и т. н.). Кой ръководи комисията? Ръководството й е с мандат 5 години и се е сменяло 3 пъти от 2002 г. насам, което поставя въпроса защо трябваше да мине толкова време след изтичането през декември 2012 г. на предишния мандат, за да се сети изведнъж парламентът за нови назначения?
Но каква все пак е процедурата, по която се достига до данни? Не е както проф. Михаил Константинов каза пред медиите: всеки може да отиде да си вземе цяла торба данни след вота. Не е дори частната търговия с данни. Но за да търси нещо човек с цел да го изучава, трябва да знае името му или поне да подозира, че то съществува. Ето защо много малко от нас знаят за понятието „администратор на лични данни.“
Ако сте малка партия, голяма банка, бивш съсобственик на медийна империя или просто олигарх, вие можете официално да се превърнете в администратор на лични данни и да получите достъп до такива по най-легален начин, описан в закона. Ако сте журналист обаче и се опитвате да съберете данни за финансовото и имотното състояние на министър, депутат, магистрат или висш администратор, да съберете сведения за съдебни, граждански и административни дела или за финансовата ревизия на някоя фирма, ще ви е малко трудно – ще ви откажат заради нерегламентиран достъп до „лични данни“. А ако пропуснете да поискате разрешение, може да бъдете глобени от 10 хил. до 100 хил. лв. Ако сте обикновен гражданин и просто поискате да разберете каква информация събира за вас държавата или да си видите досието, може да ви сполети същото. Просто навсякъде гъмжи от „личните данни“ на всякакви други лица, били те самите колекционери на данни – освен вас.
Сигурно вече се питате какъв е поне начинът да се установи официално кои са администраторите на лични данни? Това е въпрос на въпросите! Ами, невъзможно е! На сайта „за милиони“ на Държавна комисия по сигурността на информацията ще се натъкнете на поредната гавра, наречена Електронен регистър на Администратори на лични данни. https://212.122.176.6:8081/…/rejectedPublicRegisterList)
Не посещавайте този линк! Браузърът ще ви предупреди за неизправен сертификат за сигурност!
проза и публицистика