От обратната страна на планетата | Култура – Брой 18 (2854), 17 май 2013

На 7 май в 18:45 ч. универсално време, GoogleTransparency Report, една услуга, която докладва за смущения в мрежовата активност в глобален мащаб, регистрира рязък спад на входящия и изходящ интернет-трафик в Сирия. С прости думи казано, цялата страна изчезна безследно от интернет за няколко часа.
Това не се случва за пръв път в раздирания от конфликти район. През ноември 2012 Сирия пак бе откъсната за известно време от глобалната мрежа и тъй като има един интернет доставчик, държавната SyriaTel, медиите (западните) обясниха това с поръчано от правителството изключване в опит да парализира комуникацията на бунтовниците. През лятото на 2011 също имаше срив, но тогава го свързаха с измъчвания до смърт 13-годишен „враг на режима” Хамза ал-Хатиб, чиито посмъртни снимки заляха интернет.
Този път отново се явиха предположения, че сривът е предшествал някакво чудовищно престъпление на президента Башар ал-Ассад, което той не иска светът да види, но дни след инцидента няма сведения за подобно нещо. Според други, това е било опит да се объркат бунтовниците, които в този момент са били локализирани около летището на Дамаск, важна точка за отстъпление за Ассад.
Не само Сирия, Либия и Египет също са били отрязвани от световната мрежа и най-разпространената медийна версия винаги е обяснявала това със склонността на тоталитарните режими в Близкия изток да ползват Интернет за информационна война срещу своите дисиденти.
По форумите на новинарските сайтове редовно се напомня и не толкова популярната версия, че най-напреднали в информационната война в района са израелците и че те пък обичат да я водят срещу съседите си. Да не говорим за дежурните коментари за американска намеса с аромат на петрол!
Но като стана дума за Америка… На фона на мрачните сирийски фрустрации, свързани с начина, по който правителството ползва технологиите за контрол над гражданите си, в другото полукълбо на планетата e-govситуацията изглежда безоблачна. На 9 май Обама подписа указ, с който прави свободно достъпни всички федерални данни. Това все още не значи нищо за обикновените граждани, защото данните са във формат, пригоден за машинен прочит, разработчиците обаче са във възторг, защото указът е издаден в тяхна полза – дава им се възможност да ползват свободно тази скъпа суровина, данните, за да създават нови, високотехнологични приложения, предназначени тъкмо за широко потребление. Такива са:
– глобално позициониращите системи: правителствените сателитни данни, събирани по времето на Рейгън, преди са служили за целите на дигиталната картография и бяха от стратегическа важност за въздушния транспорт, сега GPS-те се ползват от всички ни на битово, всекидневно ниво за откриване на тривиални градски дестинации, например;
– за животоспасяване: в САЩ вече има локални приложения, които свързват абонатите си в мрежа и правят възможно най-бързото откриване на помощ в случай на пътен инцидент, пожар или внезапна сърдечна атака;
– за енергоспестяване: простичко приложение в телефона ви може да следи разходите ви на енергия и ги сравнява с тези на съседите ви, което да ви мотивира да пестите.
И още много, за каквото изобщо се сетите.
Дори за критиците си Обама открай време се слави като искрен привърженик на иновациите, но очевидно едва сега успява да навакса за неуспешния си опит през 2009 да накара федералните агенции да отворят базите си данни за осъществяване на неговата Директива за отворено правителство. Сегашната директива има повече шансове за победа, защото намира множество поддръжници в широки общности от разработчици, каквато е социалната мрежа GitHub, а на федералните агенции тепърва ще им се налага да обясняват пред обществото защо са пречили инициативата да се осъществи. На окопалите се на сигурно до държавата компании за анализ на данни Bloomberg и Lexis-Nexis пък ще им се наложи тепърва да се справят с тази нововъзникнала конкуренция.
И така: излиза, че информационните технологиите тотално и радикално са се препокрили с политиките на правителствата, независимо за коя точка на земното кълбо става въпрос. Тоталитаризъм или тотална свобода за индивида ни очаква, тепърва ще разберем.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.