Старая се да не пиша за онези специфични събития и хора, за които „лоша реклама няма“, но понякога се налага. Едно такова събитие имаше около празника на писмеността. Медиите го обявиха така: за първи път ще имаме възможността да се докоснем до книга, написана на шльокавица. И то не коя да е книга, а една от най-българските книги, писани някога: Под игото. „Революционното” издание било съвместен проект на Saatchi & Saatchi Sofia и издателство Жанет 45, а целта му – да се заклейми същата тази шльокавица. Интересна „революционна“ тактика, защото първото, което хрумва на човек, е: Как така „за първи път”? И втори ли ще има? „Революционният” ефект също буди въпрос – на връх 24 май из социалните мрежи прописаха на шльокавица дори хора, които никога не са го правили, ей така, за да се пошегуват с „шегата“. И продължават да го правят. И не се знае кога ще спрат!
Далеч не всички бяха развеселени обаче. Някои бяха в недоумение. Това бяха тези, които помнят FIDO-net, IRC, първите вносни мобилни телефони, а също и бъгавата програмка Flex Type, с която кирилизирахме навремето и която, като се счупеше, чупеше целия Word, а с него и архива. Та тези ветерани, сред които някак попадам и аз, реагираха с недоумение на идеята: да си минал през всичкото това и да се уплашиш, че кирилицата загивала във времена, когато всички в мрежата пишат на всички възможни азбуки във всички приложения на всички възможни устройства? Ами, тъпо е!
Трети пък бяха откровено обидени. За тях „Под игото“ е символ, а символите по-добре да не се пипат, особено в разделни времена като днешните. Та тези хора не схванаха „софистицираното“ и „дълбоко“ послание на Saatchi & Saatchi и Жанет 45 и видяха в него това, което е – провокация и даже нещо повече: опасен прецедент за съвсем реално омаловажаване на кирилицата.
Вярно, всички всеки ден си служим със шльокавица – SMS-ите на латиница са по-евтини, а паролите на шльокавица – по-трудни за разкодиране. Тези употреби обаче не са публични. Те са съвсем поверителни. Публично и масово е това приравняване на „Под Игото“ с чат. Днес, когато корпорациите Google, Microsoft, Apple са вградили кирилицата в основния си код и когато даже уеб адресите могат да са на кирилица, да се плаща на някой за написването на специална програма за шльокавизиране, и то с цел да се защитава кирилицата, е напълно необяснимо.
Можем да си представим офисния ентусиазъм от „гениалната“ идея, родена в мъчителен брейнсторминг след безсънна нощ, но няма и как да не запитаме – кой, как и защо финансира това? Че то е съвършено нелогично от финансова гледна точка! Нелогично и даже вредно е и от гледна точка на икономиката на вниманието. Кое оправдава това поредно разхищение на ментална ангажираност от страна на публиката? Че то е толкова „находчиво“ и „хитро“, колкото да пропагандирате добри маниери, показвайки задника си на площада! Публиката вижда поза. Публиката е уморена и отвратена. Говоря за чувствителната публика. На другата й е все едно.
„Книгата вече е в продажба“, успокояват ни авторите на проекта – а срещу всяко купено копие издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна. Как да не си отдъхнем сега? И какви ще са тези други две български книги? Нещо от откровения кич, който напоследък ни пробутват под етикета „качествена съвременна българска литература“?
Ще завърша с едно напомняне на очевидното – кирилицата не се нуждае от реклама, а още по-малко от реклама като тази. Единственият начин кирилицата да пребъде е да не се пречи с нейна помощ да бъдат създавани ценности.