Предизборно, сюжетът „КТБ” е отново актуален в медиите. Този път не ни занимават с милионите на Вежди, тефтерите на Филип Златанов и старата слава на KPMG. Този път в дискурса плахо се промъкват думичките „геополитика” и „телеком”.
Още през 2014, когато банката на Цветан Василев бе поставена под надзор, се появи съмнението, че е защото някой е хвърлил око на активите й. Един от тях бе особено специален – Телекомът. БТК, Виваком, все едно как ще го наречем, това е мрежата, осигуряваща комуникациите на министерства, парламент, банки и прочее институции. КТБ – БТК не е просто палиндром, това са Банката и Телекомът – двете страни на един и същи сюжет, който дори не засяга толкова суверенитета на изчезващата ни държавка, колкото геополитическите интереси в региона. Нека си спомним кой създаде КТБ! Създадоха я политически партии, финансирани от Оманския фонд. А Оманският инвестиционен фонд бе докаран в България от оманския почетен консул – Стоян Денчев. Оманският инвестиционен фонд играеше геополитическа игра и затова покупката на телеком бе уместна до не май къде. Ако си спомняте, през 2012 г., когато брутално задлъжнялата компания трябваше пак да смени собственика си, се коментираше, че това няма да са кредиторите. 93,99% от акциите, които до този момент бяха американска собственост (AIG = American International Group), станаха собственост на „Вива Телеком България“ ЕАД, а „Вива Телеком България“ ЕАД бе собственост на V Telecom Investment Люксембург, в което пък основни акционери бяха „Бромак“ ЕООД (разбирайте Цветан Василев) и руската ВТБ. Това разяри доста хора. Кои? Разяри най-вече натовското лоби у нас – КРИБ. За бизнес ли ставаше дума? Едва ли! Телеком-бизнесът е рисков и никога рентабилен, да не говорим за нашия телеком, съдещ се по това време с държавата в Парижкия арбитражен съд. Но тази сделка бе интересна и с друго: ставайки собственик на БТК, Василев вече бе собственик на мултиплекса НУРТС. Да, НУРТС е другият интересен актив на КТБ! А междувременно в България е стартирала цифровизацията и у нас тя се осъществява тъкмо през НУРТС.
Цифровизацията засяга много субекти, при това кардинално: телевизии и други медии, творчески индустрии, рекламен бизнес, граждани, самата държава. ЕК вече съди България заради цифровизацията, а причината – концентриране на лицензи и несъобразяване с Директивата за конкуренция. Според ЕК, това би затруднило конкуренцията на бъдещия Европейски единен пазар на цифрова телевизия. 2013-а е годината, в която темата за „единния пазар“ е особено чувствителна и заради началото на преговорите за ТТИП, а ето, че мултиплексовите надземни инфраструктури (антени) и телекомските подземни (кабели) попадат в ръцете на един собственик. Нищо чудно – там, където има мултиплекс-оператор, някак спонтанно се появява винаги и телеком. Такава е просто логиката на естествените монополи – спонтанно конгломериране на инфраструктури. Защото така те работят по-добре! Това е нещо, което ЕС-чиновниците така и не разбраха до ден днешен, но е истина и че мултиплекс и телеком в едни ръце означават наистина чудовищна концентрация не просто на активи, но и на влияние – такъв конгломерат има неограничен потенциал за медийни манипулации и пропаганда – нещо, което едва ли нормален човек би пожелал в страната си.
На 30 септември 2013 г. ръководството на компанията взе решение за отмяна на особените права на преференциалната (златна) акция, собственост на държавата, заложени в приватизационния договор от 2004 г. Единствената до този момент публична мрежа в страната отпадна от регистъра на публичните дружества. Сега БТК, българският телеком, мрежата, през която дефакто се осъществяват всички преноси между ведомствата, си има нов собственик. Медиите казват, че това е Спас Русев. Спас Русев е известен и като притежател на абонираната за всички „мрежови” държавни поръчки фирма Телелинк. Телелинк са „мрежарите“ на държавната администрация, така както Сиенсис са хардуеристите й, Информационно обслужване – интеграторът, а телекомът й – БТК. Не е ли това администрацията ни, цяла целеничка (или почти), наследена от „соца”, приватизирана, пре-препродадена и в очакване да бъде интегрирана по „правилния” начин в трансграничните административни информационни инфраструктури в навечерието на един общ пазар?