300 години след Copyright Act 1709 на кралица Ана, системата на авторското право се бори с невъзможността да продължи да съществува по старому. Ако досега консултациите в Европейската комисия по въпросите на копирайта са успели да постигнат нещо обаче, то е да осветлят пропастта, зейнала между интересите на публиката и тези на копирайтната индустрия. Консултациите рано или късно ще свършат и ще потънат в някой архив, както например стана с консултациите по въпросите на корпоративния суверенитет, но дотогава можем да следим блога на единствения представител на Пиратската партия в Европарламента, германката Julia Reda.
В доклада си за Европейския парламент тя направи оценка на действащата копирайтна директива, която не е била променяна от 2001 г. Резюмирана в едно изречение, тази оценка звучи така: „Въпреки че директивата е трябвало да се адаптира към авторските права в цифровата ера, в действителност, тя блокира обмена на знания и култура зад граница.“
В придружаващото доклада комюнике могат да се прочетат конкретните предложенияна Reda, а пълният текст се намира на онлайн платформа, позволяваща коментари и дискусии.
Предлагат се най-вече общи европейски правила, като например въвеждане на единно европейско копирайтно наименование (SingleEuropeanCopyrightTitle), което би дало „възможност за равен достъп […] през границите“ на единния цифров пазар.
Друго предложение: хармонизиране на срока на копирайтна защитеност, като той не трябва да надхвърля международния стандарт от 50 години плюс продължителността на живота, установен вече от Бернската конвенция, а не разпространилия се напоследък 70 годишен.
Покрай хармонизация на сроковете е предложено и хармонизирането на изключенията от правилата. Всички изключения и ограничения, посочени в Директива 2001/29 / ЕО, трябва да бъдат направени задължителни, за да се даде възможност за равен достъп до културното многообразие през границите в рамките на вътрешния пазар и да се подобри правната сигурност. Как да се постигне това? За целта трябва да се приемат отворени правила, позволяващи по-голяма гъвкавост в преценката на тези изключения и ограничения, така че да не бъде препятствана нормалната употреба на произведението, като при това не се вреди и на законните интереси на собственика на правата или автора.
Един пример за абсурд е въпросът – нарушаване ли е на авторските права поставянето на хипервръзката или не?
Към изключенията могат също да се изброят позволяването за използване на фотографии и видеа, изложени публично; публикуването на карикатури, пародии и пастиши „без оглед на пародийната цел“; позволяването на текстови анализ и добив на данни; изключения, свързани с изследователска или образователна цел… Тук попадат и електронните библиотеки, и позволяването на обмен на електронни книги. Reda засяга и покрития с лоша славаDRM, софтуерът, разработван специално с цел контрол на копирането:
„Ефективното упражняване на изключенията и ограниченията и достъпа до съдържание, което не е субект на копирайт или други протекции – предлага Reda – не бива да бъде ограничавано с технически средства.“
Като един последователен деец на Пиратската партия, Reda не може да не е за съхраняване и разширяване на сектора на общественото достояние и за премахване на бариерите пред повторното ползване на информацията от този сектор. Знаем колко важно е това за правилното протичане на политическите, правни и административни процеси.
Най-вероятно е повечето от тези предложения да не успеят да преминат лобистките барикади заради радикалността си, но докладът определено е успех за пиратите в Европарламента, защото конкретизира целите им.
Та като стана дума за лобизъм… На сайта на Reda може да се види онагледен сблъсъкът й с лобитата.
В желанието си да е достъпна до възможно най-широк кръг заинтересовани, Reda е установила, че най-контактни са издателите, разпространителите, доставчиците на услуги, посредниците и различни организации, защитаващи колективни права. Най-потърпевшите от несправедливостта на системата обаче, авторите, са и най-малко откликналите на възможността за контакт.
проза и публицистика