Вече стана дума за проблема с технологията „големи данни“, както и за това, че е открито решение за него – инвестирането не в повече специалисти, а в повече и по-добре обучени компютри, имитиращи мозъчната дейност на специалистите благодарение на една нова технология, известна засега под името „когнитивен компютинг“ (КК). Защо „засега“? Защото КК е просто маркетинговият жаргон, на който се промотира цялата тази сюрия нови когнитивни услуги, носещи различна марка – Google, IBM, Microsoft, Hewlett Packard – и макар това да се прави от доста време насам, все още никой не се е спрял на някакво не патентно и общоприето название за обозначаване на новия феномен. Както споменах предния път, все още дори не се знае за нова индустрия ли става дума или за нова наука?
Как е възможно, ще попитате, да се говори за нещо, което още не се знае какво е? Е, в света на рекламата това е възможно. Така, както миналата година Мег Уитман от Hewlett Packard Enterprise не вярваше, че промотираната платформа на IBM Watson е реалност, така Виргиния Ромети от IBM защитаваше Watson с думите, че компанията не просто гради нова платформа, не просто развива нов пазар за услуги, ами слага началото на една изцяло нова индустрия и даже ера в компютинга, но понеже го прави в условията на жестока конкуренция, изобщо не е длъжна да разкрива детайли от разработката си, ако и другите силни играчи в това поле не намират от десетилетие причина да го направят.
И все пак, какво да разбираме под KK при цялата тази потайност?
Най-общо, трябва да разбираме технологични платформи, базирани на научни дисциплини https://en.wikipedia.org/wiki/Cognitive_computing, като изкуствен интелект и обработка на сигнали, които включват машинно обучение, обработка на естествен език, разпознаване на реч и визия, генериране на диалог и наратив, целенасочено разсъждение и изобщо, всичко онова, което наподобява начина, по който човешкият мозък чувства, мисли и реагира на дразнители.
Ще изброя и някои от особеностите на тези когнитиви системи.
Адаптивност: това е способността на системите да долавят нееднозначността и да понасят добре непредвидимостта на средата, която ги заобикаля. Те усещат кога информацията се е променила, а целите са се доразвили благодарение на динамичния обмен на данни в реално време.
Интерактивност: това значи, че системите могат да общуват както с други машини, така и с хора и то по максимално удобен за хората начин.
Итеративност: Системите помагат при определяне на проблема, като задават въпроси или намират допълнителна информация по проблема в случай, че е двусмислено или непълно формулиран. Те могат също така да „запомнят“ резултата от предишните итерации, когато е подходящ за намирането на решение.
Контекстуалност: тези системи разбират, идентифицират и извличат контекстуални елементи, като значение, синтаксис, време, място, регулации, потребителски профили, процеси, задачи и цели. Те могат да работят с най-различни източници на структурирана или неструктурирана дигитална информация, както и с визуални, жестови, звукови или други, доставяни от сензори, данни.
И все пак, най-добре можем да проумеем какво вършат когнитивните системи с помощта на подходящ пример. Ето как може да бъде приложен КК в системата на здравеопазването. Представете си система, която съхранява в себе си информация за състоянието и историята на пациента, статии от научни списанията, добри практики, диагностични инструменти и т.н. Анализът на тази огромна налична информация е придружена от препоръка в помощ на лекаря. Така той бива улеснен при прегледа на възможностите за лечение, основани на доказателства и на голям брой фактори, и съответно при взимането на решения за лечение на всеки отделен пациент. С други думи, целта не е да бъде заменен лекарят, а да бъдат разширени възможностите му с обработването, вместо него, на непосилно количество информация и накрая – с предлагане на резюме с потенциално приложение. Крайното решение и отговорността за резултата от лечението остават привилегия на лекаря. Засега.