Приятно лято, г-н ексминистър! | Култура – Брой 28 (2864), 26 юли 2013

Присъствието на темата „електронно правителство” в медиите винаги е придружено от задължителната доза дезинформация. Интервюто с бившия служебен министър, отговорен за електронното правителство, Роман Василев, публикувано миналия месец във в- „Сега” под заглавие „Албанците са с електронни лични карти, а ние едва сега започваме” , затвърждава това правило. Естествено, няма да ви занимавам с напредъка на албанците, а със ситуацията у нас. Ще компенсирам нищоказването на интервюто с коментар върху два от проблемите, засегнати в него.
И така, в интервюто става дума за липсващата електронна връзка между държавните ведомства заради несъвместимостта на деловодните им системи. На въпроса на журналистката колко точно от държавните структури имат електронна връзка помежду си, ексминистърът Василев отговаря: „държавните структури могат да комуникират по имейл, това е наложена практика. И някои вече го правят по-често и по-добре.” Говорим си за тотална липса на интегритет в държавните информационни системи, годината е 2013, а от нас се очаква да сме удовлетворени от това, че „държавните структури вече могат да комуникират по имейл”! Колко му е да забравим насред това благополучие за15 802-та милиона евро по PHARE, заделени през 2005 за „Административна реформа и капацитет», за 499 980-те лева, похарчени през 2006 за инсталиране на софтуерна система за документооборот на общините, за 5 054 170-те лева за изграждането на „Интеграционна система на е-правителство“ и съответно 2 199 880 лева за „Пилотна интеграционна структура на електронна област“ – двата скандални проекта, чийто финален резултат е сайтът запъртък, портала e-gov.bg? Посочвам безразборно и то само първите няколко проекта и придружаващите ги суми, които паметта и търсачката ми откриват, но сумите са много повече. Имената на бенефициентите пък ги спестявам, за да не бъда упрекната в обсесивното им повтаряне – не е моя вината, че те са винаги едни и същи. Пък са и добре познати! Иначе е чудесно това, че чиновниците в държавните ни структури вече могат да си служат с имейл и „го правят по-често и по-добре.”
Другият проблем, който ми се ще да коментирам, обхваща първия, а и изобщо проблемите на нашето е-правителство. Това е генералният проблем с парите. Василев твърди: „развитието на електронното правителство струва няколко милиона годишно”. Ако бе последвала поне приблизителна информация колко точно години у нас вече се „гради” електронно правителство, колко пъти вече е обявяван стартът му и колко милиона (милиарда?) дотук то е струвало, пред нас би се очертал колосален проблем. Толкова колосален, колкото е може би единствено проблемът „Белене”. Защото за пръв път терминът „е-правителство“ официално бе споменат в юридически акт през 2003 г. по време на управлението на Сакскобургготски (Решение на МС 303 от 2002 г.), но последвалите 10 години „градеж” бяха маркирани единствено и само от злоупотреби (разследвани при това) с много евро- и бюджетни милиони. Бяха похарчени немалко пари и на Световната банка и USAID, макар и не така безконтролно, но явно тези средства винаги ще са недостатъчно, защото единствената гаранция срещу необосновани харчове при осъществяването на начинание от такъв мащаб може да е единствено и само националната стратегия за изграждане на електронно правителство. У нас такава просто няма. Тук някой би възразил, че Стратегия и Национална програма за развитие на информационното общество бе приета още през 1999 веднага след приемане на Лисабонската стратегия и бе актуализирана през 2002 г. в съответствие с Плана за действие eEurope+ на страните кандидатки за членство на ЕС. Малкият проблем с нея обаче бе, че текстът й така и остана неоткриваем. Срокът й изтече през 2005 година, а нова не бе одобрена.Всъщност, през 2009 по програма ФАР са били предвидени милион лева за изработването на нова Стратегия за изграждане на електронното правителство, за която дори медиите писаха, че не е била довършена, но министерството на администрацията приема уводните десетина страници, за да могат парите да бъдат отчетени като усвоени.
Нито дума за актуална стратегия в интервюто с бившия министър, но вместо това ни се съобщава, че тепърва ЕП ще потръгне, защото „повечето популярни услуги може да се самофинансират”!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.