Проектът на Алиенде Cybersyn | Култура – Брой 35 (2914), 24 октомври 2014

Случайно или не, в тези изпълнени с драматизъм дни на страницата на „New Yorker” се появи статия на известния Евгени Морозов, озаглавена „Планиращата машина“. Без да задълбава много в съвременните проблеми и да ги свързва с предмета на статията, Морозов ни припомня Чили от 1970-те, но не с хунтата на Пиночет, а с футуристичния проект на президента-марксист Алиенде за електронно управляван социализъм с помощта на една бурно развиваща се едва напоследък технология на т.нар. „големи данни“. Това е т.нар. проект Cybersyn, чието футуристично название идва от “cybernetics synergy” и който е щял да се осъществява с помощта на един от най-добрите специалисти по онова време, британеца Стафърд Биър. Биър не е бил марксист. Бил е теоретик-кибернетик, а също така изпълнителен директор на „United Steel“ и директор по иновациите в една от най-могъщите по това време медийни компании, International Publishing Corporation. Той се заел със задачата да осигури с помощта на кибернетиката централизирано управление на социалистическата командна икономика на принципа, на който биват управлявани корпорациите. В центъра на Cybersyn се е намирала Операционната зала – футуристично шестоъгълно помещение, обзаведено в стил StarTrek със 7 въртящи се стола, представляващи своеобразни терминали, и стени-екрани, показващи състоянието на ключовите системи на държавата. Прототипът му все още може да бъде видян в Сантяго, в сградата на националния телеком. Една от стените-екрани е била специално предназначена за т.нар. Проект Cyberfolk, опит за проследяване в реално време на статистическото щастие на чилийската нация в ответ на държавната политика с помощта на уреда „алгедоник метър“ (от гръцкото „алгос” – болка, и „хедоне” – удоволствие). Устройствата са щели да бъдат свързани в мрежа, ползваща съществуващата вече телевизионна инфраструктура.
Звучи малко смахнато, но проектът Cybersyn е щял да осъществи това, което в днешни дни тепърва започва да се прилага – планиране в реално време въз основа на анализа на огромни масиви данни, събирани от пръснати навсякъде микроскопични, но мощни сензори, следящи най-разнородни процеси – безкрайно пластичната и гъвкава матрица на Big Data, големите данни, превръщаща държавите в подобия на живи тела[*].
Cybersyn се проваля. Причината е комплексна – мощността на технологиите тогава е била далеч от днешната. Освен това, проектът е бил прекалено скъп за времето си, а желаещи да го подкрепят финансово не е имало. Нещо повече – той е имал свой отявлен враг. В навечерието на кризата на долара Световната банка е била по-склонна да курира проектите на пазарния фундаменталист Фридрих Хайек, отколкото футуристичния чилийски социализъм. Всъщност, Чили сблъсква Хайек и Биър по много драматичен начин – докато Биър съветва Алиенде, Хайек съветва Пиночет. Знаем кой печели битката тогава, но войната очевидно продължава. Какъв ще е изходът й? Трудно е да се каже. Опозицията „централизирана икономика – пазарна икономика“ вече не съществува. Централизираността отдавна е привилегия на срасналите се с държавите частни корпорации, които обаче продължават да проповядват пазарен фундаментализъм, а политиците, водени от инерцията на властта – да я ползват по най-перверзен начин.
Самата идея за централизирано управление не е никак несъстоятелна. Технологиите разчитат на нея, за да работят добре. Съгласете се, че даже физическите ни тела разчитат на централизирано управление. Телата ни са планиращи машини, доколкото притежават главен мозък и доколкото оцеляват благодарение на капацитета си да обработват предоставяната от околната среда информация. Представете си сега огромен брой компании, свързани в мрежа, пренасочващи ресурси и мощности по оптимален начин, с максимално добра логистика и произвеждащи според нуждите на обществото, а не според нуждите от печалба на този или онзи собственик. Съвсем по силите на съвременната bigdataтехнология е тази идея. Това, което трябва да изчезне, е превърналата се едва ли не в сектор на икономиката администрацията.
[*] В Средновековна Европа думата „корпорация“ (от латинското corpus, тяло) е обозначавала съвкупност от бизнесинтереси, въплътени в компактно, законно тяло.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.