След приключването на преговорите между партиите за съставяне на кабинет, нормално е да очакваме и нова политическа програма, която да очертае предстоящите промени с конкретни мерки и конкретни срокове. Вместо това, тия дни от устите на политиците ни излиза предимно бълбукане. Например, във вестник „Труд” публикуваха някакъв Проект за политическа декларация, изработен от ГЕРБ и Реформаторския блок, „който да гарантира“ приоритетите на бъдещо правителство. Готов бил само „скелетът“ и се очаквало одобрението на ПФ и АБВ. Скелетът няма как да не е готов, тъй като е един доста стар скелет. Поне от епохата на Лисабонското споразумение е. Това, което ме провокира в него, е честото повтаряне на думата „електронен“: „електронно правосъдие”, „електронно управление”, „електронна търговия”, „електронни обществени поръчки”, „електронно здравеопазване“, „електронни консулски услуги”…
Точка 3.5 например е „Насърчаване на дигиталната икономика”. В момента спокойно може да се каже, че дигиталната икономика у нас е единственият що-годе работещ сектор и то тъкмо защото нито едно правителство досега не се е занимало сериозно с „насърчаването” му. Е, това правителство ще се занимае. Поне така гласят лозунгите за:
– намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия;
– гарантиране на сигурността на личните данни;
– защита на интелектуалната собственост;
– опростяване и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес;
– позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори…
Лошото е, че тези лозунги вече сме ги чували и от опит знаем какво означават в реалността: „опазване на лични данни” значи „отказ на достъп до информация”; „защита на интелектуалната собственост” значи „цензура”; „инвеститор” е „съмнителен чуждестранен субект, третиран от закона като благодетел на икономиката ни”…
В точка 4, касаеща публичните финанси, има една единствена по-конкретна подточка: Повишаване приходите в държавния бюджет (…) чрез обединяване на НАП и Митниците. От гледна точка на е-управлението, това звучи добре: митата и данъците са задължителни вземания и е логично да се обслужват от един алгоритъм в иначе централизираната система на НАП. От друга страна, гражданите се опасяват, че лошото изпълнение ще доведе до неприятни странични ефекти в „стил ГЕРБ” – нека ги нарека „данъчна полицейщина”.
Интересна е и точка 6 – Законодателни промени в сферата на обществените поръчки. Една от мерките срещу нагласените търгове ще е въвеждането на електронни обществени поръчки. Това значи възлагането, подаването на оферти и избора на кандидати да става в реално време онлайн. Само че Стратегия за развитие на сектора обществени поръчки разработваше още кабинетът Орешарски с оглед стартиране на новите финансови мерки за България до 1 януари 2016 г. Трябва ли да се притесняваме за приемствеността в защита на продиктуваните от Брюксел условия на предишния кабинет, или направо да се притесняваме, че ЗОП продължава да съществува?
Точка 7. Електронно управление на публичния сектор – държавната администрация, здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие. В българския си вариант тези „екстри” звучат направо заплашително. Държа обаче да уточня, че проблемът изобщо не е в технокрацията в днешни дни. Проблемът е в не намаляващата бюрокрация. Чисто локален е и проблемът с опозицията на тандема ГЕРБ – РБ. Какво предлага левицата в тази насока? Нищо. Даже повече от нищо – пишейки от години за ИКТ у нас, не съм забелязала изобщо интерес или каквото и да е отношение у левицата към технологиите в управлението. Това е нелогично и пагубно!
За финал, просто ще се хвана за думата: какво изобщо значи „Проект за политическа декларация”? Що за формат е това? Каква тежест има? Кой го обсъжда, променя, приема, отхвърля? Политиците, гражданите, бизнеса? Или политиците помежду си под „благосклонния” поглед на разни глобални организации? Защото намирам термина „Draft policy statement” сред любимите термини на Банката за международни разплащания…
fiction and faction