Прозрачността като процедура | Култура – Брой 34 (2956), 09 октомври 2015

Има един интересен проект, свързан с борбата с корупцията, започнал по ФАР през 2002, продължил по Преходния финансов инструмент, а после, след присъединяването ни към ЕС, и по Оперативната програма Техническа помощ. Това е Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН).
Отидем ли на сайта на ИСУН, виждаме таблици. За всеки проект има графа за договорените суми, за „изплатени средства от бюджета“и за „възстановени средства” от еврофондовете. Веднага правят впечатление огромни разлики в числата между договорените и изплатени суми почти за всеки проект. Разликите идват оттам, че бюджетът плаща договореното, но Евросъюзът не възстановява. Първо, доста се бави обработката на документи за Брюксел, и второ, често междувременно се констатират нарушения и се налагат т.нар. «финансови корекции», което си е евфемизъм за глоби. Ето това обяснява огромните разлики. Натрапва се усещането, че сумите от бюджета, излезли от страната ни като вноска за ЕС, са в пъти по-големи от тези, получени от ЕС.
Единственият начин да се разбере как се харчат държавните пари е изпълнението на бюджета, но ако потърсим в ИСУН информация за бюджетните разплащания, няма да намерим нищо. Информацията за бюджетните пари е скрита в друга система, СЕБРА, до която имат достъп само ведомствата. При ИСУН, поне на някакво ниво, имаме прозрачност.
ИСУН има дълга история. Тя трябваше да заработи през 2006 и да има връзка с други информационни системи – със системата на Европейската комисия за управление на фондовете, със системата «ДЖЕРЕМИ» на ОП „Развитие на конкурентоспособността”, със системата «ИСАК» за Селските райони, с Информационната система за предотвратяване на измами (АФИС) и с тази на Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС). През 2006 се твърдеше, че ИСУН вече е инсталирана в Министерство на финансите и даже бе отчетена като успешен проект, но Брюксел не мислеше така и местният елит бе строго инструктиран бързо да завърши проекта. ИСУН бе скалъпена криво-ляво от Информационно обслужване с пари от бюджета през 2010 след обичайните скандали и в крайна сметка заработи. Но защо ви занимавам към днешна дата с всичкото това? Защото сюжетът ИСУН продължава да се развиват и в момента.
В разгара на летния сезон в мрежата се появи нов сайт – ИСУН 2020. Проектът даже може да бъде открит в старата система ИСУН под номер BG161PO002-2.1.01-0007-C0001 под пълното наименование „Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в периода 2014-2020 г.“. Всъщност, той започна на 11.03.2013, а датата му на приключване се очаква да е в края на тази година. Кое налага съществуването на ИСУН 2020? Налага го една промяна в еврорегламентите – отмяната на Регламент (ЕО) № 1083/2006 за регионалното развитие, Европейския социален фонд и кохезионния фонд, за начините и сроковете на усвояване на европомощите.Съгласно изискванията на новия Регламент, всяка държава членка трябва да подготви Договор за партньорство за периода 1 януари 2014 – 31 декември 2020 г., като един от елементите на договора е, че целият обмен на информация между бенефициентите и органите, отговорни за управлението и контрола на програмите (управляващите органи, сертифициращите органи, одитиращите органи и междинните звена), да бъде осъществен само с помощта на обмен на електронни данни.Т.е., да имаме не регистър, а работна среда.
Автоматичният въпрос, който възниква в случая, е: а какъв ще е достъпът на гражданите до информацията за проектите в тази работна среда? Толкова повече, че предстои и физическото преместване на ИСУН от ИТ-средата на Министерство на финансите към тази на администрацията на Министерския съвет. Такива прехвърляния са доста рисковани и водят почти винаги до загуба на данни.
Прозрачността трябва да е процедура, а не въпрос на нечия доброжелателност по ЗДОИ, беше казал по повод ИСУН преди време министър Томислав Дончев. Само дето на фона на новата ИСУН 2020 думите му звучат като кухо заклинание.
Това лято около еврофондовете има и още една новост: ще бъде създаден национален Фонд на фондовете, който, освен че ще концентрира на едно място огромни пари, ще вкара в играта и банките.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.