Път, постлан с добри намерения | Култура – Брой 37 (3004), 11 ноември 2016

Илон Мъск е една от най-популярните, даже модни личности в мрежата напоследък. Предприемач, инженер, изобретател, инвеститор, визионер, мечтател, актьор – той е всичко това, докато изпълнява функциите си на главен изпълнителен директор на три големи корпорации – SolarCity, Tesla и SpaceX.
Тия дни в мрежата се появи прогноза на Мъск за близкото бъдеще, която горе долу звучеше така: „Роботи ще ви изместят от работните места, а правителството ще ви плаща заплати”. Излиза, че Мъск е привърженик на концепцията за безусловния базов доход (ББД)! Тази концепция възбуди глобален дебат през 2013, когато Швейцария проведе референдум за въвеждане на основен месечен доход в страната в размер на 2500 швейцарски франка ($ 2578). Швейцарските избиратели отхвърлиха идеята, но изречена от Илон Мъск, който инвестира доста в превръщане на интелигентните машини в работната сила на бъдещето, тя вече не звучи екзотично.
В едно свое скорошно интервю по CNBC той каза, че в генералния план на Tesla за идната година влиза производството на електрически товарни автомобили, които ще минат към автономно управление веднага, щом се натрупат достатъчно емпирични данни за поведението им по пътищата. В интервюто стана дума за катастрофите с автопилот тази година, за експлозиите в SpaceX, корпорацията на Мъск за космически разработки. Стана дума даже за евентуалната победа на Тръмп на изборите. Знайно е, че Мъск не би могъл да развива мащабните си проекти без политическа подкрепа и субсидии от държавата. Задачата, която си е поставил, е доста комплексна, но той е убеден, че е на прав път. Въпреки инцидентите – нима шофьори не загиват непрекъснато по пътищата само защото са заспали от умора на волана? И освен това, някои компании го правят вече – присъдружната на Uber калифорнийска компания Otto през октомври тества новите си автономни коли, като извърши реална доставка на бира. Предстои революция в транспорта и това е само въпрос на време.
Засега такива коли са навъртели 222 милиона мили, а са нужни 6 милиарда, за да бъде получено одобрението на регулатор. Медалът обаче има и друга страна – ако и да отнеме известно време превръщането на автономните товарни автомобили в статукво, то тенденцията към намаляване на нуждата от шофьори вече чука на вратата. Мъск е уверен, че това ще даде на шофьорите възможност да се преквалифицират в транспортни оператори, отговарящи за наблюдението на флотилия от товарни автомобили, което, освен че ще е по-ефективно, по-леко, чисто и безопасно, ще е дори по-интересно, отколкото самото шофиране. Така мисли Мъск, но дали и самите шофьори на камиони виждат ситуацията по същия начин? Може би, докато Мъск се чувства въодушевен от възможността за пълна автоматизация на една човешка дейност и иска да даде на хората възможност „да правят други, по-сложни и интересни неща“, самите американски шофьори биха предпочели да упражняват легендарната си и обвеяна в кънтри-колорит професия пред това да станат офисни работници. И това в случай, че не се озоват на борсата за безработни доста преди правителството да е поело отговорността за такава сериозна политическа стъпка, каквато е въвеждането на универсален базов доход.
Технологичната безработица винаги е била точно толкова реална и неизбежна, колкото и прогресът в технологиите, само дето те се развиват много по-бързо от държавните институции, които ще трябва да се справят със ситуацията. Дали държавата няма да започне да се държи като корпорация, която иска да се отърве от „излишните” хора? Защото, ако заложи на доктрината за базовия доход, колко от хората с гарантиран базов доход ще се чувстват стимулирани да развиват потенциала си, ако изобщо го имат?
Мъск не може да се оплаче от липса на политическа подкрепа поне дотук, но дали това ще продължи и след изборите? Това лято президентът Обама спомена безусловния базов доход в едно свое интервю с директора на медийната лаборатория на MIT, Джоичи Ито, за популярното списание WIRED: „Дали безусловният доход е правилният модел или не, той ще бъде приет от много хора и това ще е дебатът на следващите 10 или 20 години.“ А дотогава?

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *