Сакрални неща | Култура – Брой 26 (2905), 11 юли 2014

Единствената ни (все още) работеща държавна електронна система, Търговският ни регистър, е перманентна бедствена зона, откакто съществува дори само като замисъл. Дължим много за това и на ГЕРБ в лицето на депутата Емил Радев (между другото, и автор на скандалната наредба за публично-частно партньорство), който реши от първия ден на 2012 достъпът до регистъра да е само срещу електронен подпис, т.е. не безплатен, а информацията в него – привилегия на малцина. Причината – зачестилите уж злоупотреби с лични данни.
Поводът да припомня Регистъра е прясната новина, че Правителството възнамерява да направи някои нови промени в Закона за търговския регистър съгласно изискванията на Директива 2012/17/ЕС на ЕП от 13 юни 2012 година с оглед на предстоящото взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри в единна европейска централна платформа. Административно улесняване на трансграничната стопанска дейност, гарантиране на прозрачността й и увеличаване на правната сигурност на сделките чрез използване на информационните и комуникационните технологии са само част от целите на нововъведението, най-стратегическата цел обаче на единния регистър (който е и един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“) е излизане от световната икономическа и финансова криза.
У нас адаптирането на информационната система на Търговския регистър към разпоредбите на директивата ще бъде възложено на катастрофално управляваната Агенция по вписванията, така че няма как да не се запитаме как точно тази система ще продължи да бъде поддържана неработеща и в същото време – интегрирана с европейската. Отговора няма да намерим в директивата и свързаните с нея документи, но пък бихме могли поне рутинно да се осведомим: кой ще финансира?
Съгласно текстовете в директивата, създаването, бъдещото развитие и поддържането на платформата и адаптирането на европейския портал за електронно правосъдие, който ще е и единната точка за електронен достъп, ще се финансират от общия бюджет на Съюза, а разходите за адаптирането на националните регистри, тяхното поддържане и работа ще се поемат от държавите членки. Възможността на националните регистри да събират такси също може да бъде използвана, като към обичайните такси се включи допълнителна такса с цел съфинансиране на платформата.
Техническите стандарти! Взаимното свързване на регистрите налага отчитане на техническите различия и вземането на технически мерки за координиране на националните системи. С преодоляването на тези оперативни обструкции е натоварена Комисията, поради което са й предоставени и изключителни правомощия на изпълнител.
Събирането на такси! Този проблем е свързан с предходния, доколкото техническите спецификации на системата за свързване на регистрите предоставят и възможност за извършване на плащания онлайн. Тук да ви припомня състоянието на родната разплащателна система-монополист ebg.bg.
Каква информация ще се предоставя?
Незабавно и безплатно ще се предоставя информация за единните идентификатори, имената и седалищата на търговските дружества, както и започването или прекратяването на производство по ликвидация, обявяване в несъстоятелност и заличаване от регистъра. А фирмените дела? Е, знаем, че с достъпа до регулирана информация и с разработката на регулаторни технически стандарти за този достъп на равнището на Съюза се занимава Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), а в пълния и окончателен текст на европейската директива за прозрачност, гласуван в европарламента на 12 юни 2013, си я има и дежурната клауза с още по-дежурното оправдание за зачитане на основните принципи, залегнали в чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който всеки има право на защита на своите лични данни. Не е ли перфектно? Защитавайки яростно едни граждански свободи, да можеш до безкрайност да ограничаваш други?
Но нека завърша с локални новини. Там пак някакво сезонно изобилие се наблюдава: преди дни в Държавен вестник излезе и Наредба за Търговския регистър за офшорните компании. Има предложение за създаване на регистър на офшорните дружества с участие в българската икономика, но информацията от него няма да е публична… Отново свян! Отново застрашени лични данни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.