Google се променя. Мутира в самата своя същност. В последния ден на февруари Ню Сайънтист посвети статия на тези промени, озаглавена “Google иска да рейтингува сайтовете според фактите, не според връзките” . За да обобщя съдържанието на статията в популярен стил, ще ползвам популярен цитат: „…ако всички архиви разказват една и съща история – тогава лъжата минава за история и се превръща в истина.” („1984”, Оруел).
Кое налага тези промени? Според разработчиците, налага ги претовареността на интернет с информационен боклук – спам, невярна информация, фалшиви новини, пропаганда, просто шум… Класически е примерът с антиваксинационните уебсайтове, които се разпространяват като пожар из мрежата. Google ги филтрира, защото са “боклук” (и в голямата си част наистина са такива), докато „научните“ проваксинационни сайтове на пословичния с лъжите си в САЩ Център за контрол и превенция на заболяванията излизат като каймак най-отгоре.
Как Google е успял да постигне това? Както стана дума още в началото, с промяна на самия модел, изчисляващ релевантността на ресурсите. Досега с привилегии се ползваха сайтовете с висок pagerank – показателят за репутацията на един сайт в мрежата според броя хипервръзки (позовавания, цитирания на съдържанието) към него. Това косвено съответстваше на качеството на съдържанието на сайтовете и с pagerank доста се злоупотребяваше. Сега, вместо да брои входящите линкове, системата за класиране брои грешните факти, публикувани на страницата. Т.е. вече имаме оценяваща система, „базирана на знанието“. Това звучи като чудесна и много релевантна алтернатива на изхабилата се pagerank. Един въпрос обаче веднага започва да ни притеснява: кой и как ще преценява стойността на фактите? Машина ли ще изчислява кое е истина и кое не? И ако да, как ще се справят машините с нещо, занимавало човечеството, откакто съществува. Какво ли би казал Витгенщайн, например, за този установяващ истината софтуер?
Обяснението, което статията в Сайънтист дава за механизма на работа, е “посредством проникване в Трезора за знания, представляващ огромен склад за факти, събрани от Google (без човешка намеса) в интернет. Това са факти, за чиято истинност има консенсус в интернет, поради което те са признати за „разумен заместител на истината“, т.е. установяването й вече не е процес на извличане на епистемологичната субстанция от някакви противоречия, не е въпрос на диалог, изтъкан от противопоставяне на изискани аргументи, не е дори плод на яростен спор. Тя е вече въпрос на… консенсус. Вече имаме машина, която отсъжда кое е истина и кои страници от уеб архива да потънат надолу в класацията.
Иначе има немалко уеб-приложения с отношение към истинността.
Едно от тях се нарича LazyTruth (Мързелива истина) . Това е приставка на браузъра, която ви чисти пощенската кутия от спам.
Emergent е друга такава услуга. Това е проект на Tow Center за дигитална журналистика към Колумбийския университет, Ню Йорк. Нейното предназначение е да ви пази от зловредна и погрешна информация от рода на тази, например, че Обама е мюсюлманин.
Съществуват още Snopes, PolitiFact, FactCheck.org… Сега изобретателят на LazyTruth Мат Стемпек и директор на отдела за гражданска журналистика в Майкрософт, Ню Йорк, има желанието да разработи софтуер, който да извлича факти от всички тези сайтове. Ню Сайънтист го цитира: LazyTruth е полезен онлайн, но, според него, борбата с неверните схващания на хората е трудна. Как да поправиш недоразуменията? Хората са така отбранителни. „Ако те сами търсят отговора в Google обаче, биха били много по-възприемчиви.“ Разбира се! Google в сътрудничество с ЦРУ се превръща в глобално Министерство на истината.
Неговите „администратори“ на истината ще се грижат вече винаги да имаме подръка правилните (съгласувани с CDC) „медицински факти“; правилните версии за изборни измами; правилните версии на истории за свалени, изчезнали самолети, мъртви държавни глави, масови разстрели; правилните версии на историите за корпорациите и подкрепяния от държавата тероризъм.
Можем отсега да кажем „Сбогом!“ на разследващата журналистика! На волното сърфиране из мрежата! Сбогом на случайни находки и внезапни открития! Сбогом, Платон!
Райна Маркова
fiction and publicism