Скок в бъдещето | Култура – Брой 2 (2838), 18 януари 2013

По дяволите дубайската спогодба! Тя е факт, но кой иска да започва новата година с лоши новини? Добрите никога не липсват и както може да се очаква, те не са тукашни и идват от областта на иновациите, a не на международното право.
Помните ли „Строго поверително”? Говоря по-скоро за филма на Спилбърг, отколкото за едноименния разказ на Филип Дик, и за фантастичните устройства, представени във филма, не за работата, която вършеха те – да разкриват престъпления, докато са все още само намерения, невъплътени в дела. Машините в този neo-noir не само изглеждаха правдоподобни под режисурата на Спилбърг, но и като че нарочно бяха подбрани така, че да се окажат факт в обозримо бъдеще: филмът излезе по екраните през 2001, а multi-touch интерфейсите (интерфейси с „множествено докосване”) станаха пазарна реалност шест години по-късно благодарение на Apple iPhone. Чувствителната към движение камера във филма пък се материализира в сензорното устройство Kinect на Microsoft през 2010. Какво още? Електронната хартия (Xerox, 2002); ретина-скенерите (Global Rainmakers Incorporated, 2010) и дори софтуерът за предвиждане на престъпни намерения (Пенсилвански университет, 2010) са вече част от реалността.
В разработка все още са насекомовидните роботи (Американските военни сили); рекламните пана, разпознаващи лица (NEC, Япония); прозрачните екрани…
Предполагам, най-ярък обаче е споменът ви от забележителната сцена, в която Том Круз изпълнява странни движения с ръце пред прозрачен екран. Това в живота вече е познато като „увеличена реалност” („аugmented reality”), комбинирана с „проследяване на ръка” („hand tracking”) и „разпознаване на лица” („facial recognition”) за работа във виртуалното пространство и е дело на лондонската компания Keytree Limited.
Чувствителните към параметрите на човешкото тяло и интерпретиращи посредством математически алгоритми човешката активност технологии все повече навлизат в масово производство и са обединени под името „gesture recognition” технологии („разпознаване на жестове”). Впрегнати са на работа най-вече човешките лице и ръка с техните изражения, жестове, кинестетика, проксемика. Разпознаването на жестове е само началото на една хардуерна тенденция, която ще извади завинаги от употреба периферни устройства, като клавиатури, мишки и дори тъч-скрийни.
За каква добра новина по-конкретно иде реч? На 3 януари калифорнийската компания Leap Motion, специализирана в разработка на интерфейси между компютър и човек, заяви, че е инвестирала $ 30 млн. в основан на разпознаване на жестове контролер, който ще бъде на пазара още в първите месеци на годината благодарение на партньорството с Assus.
Както вече със сигурност е ясно, персоналните компютри отново стават интересна платформа за потребителите и то не само за любителите на електронни игри. Ползата от новите интерфейси е в това, че те ще помогнат на потребителите да използват по-пълноценно немалката иначе компютърна мощ на съвременните машини и не само за забавления и електронни игри, но и за работа. Става дума за буквално физическо общуване с машините посредством жестове на ръката, гласа, изражението на лицето.
Това звучи фантастично, въодушевяващо, окриляващо, макар грубо погледнато, всяка една машина да е телесна протеза и е построена така, че да е възможно тъкмо физическото общуване с нея. Светът на машините е неизбежно антропоцентричен и антропоморфен. И е неизбежно в контакт с нашия човешки свят, с тялото ни. Може ли обаче някой да каже колко плътен може да е този контакт? Има ли граница? Има ли някаква окончателна линия, отвъд която взаимното просмукване, проникване, копулиране на човека със създадения от него изкуствен свят е недопустимо? Или граничното положение, към което се стреми човек/компютър интерфейсът, е общуването между човек и човек? Един остроумен коментар в TechCrunch по повод иновацията на Leap Motion гласи: „Приемете го по правилния начин и ще имате следващото голямо нещо… или, в противен случай, Скайнет, а после и Денят на страшния съд ще са неизбежни.”
Скайнет – фантастичният изкуствен интелект от „Терминатор”, чиято крайна цел бе унищожаването на човечеството, ако се сещате.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.