Специализирани дейности | Култура – Брой 8 (2930), 27 февруари 2015

Докато сутринта на 20.02.2015 в предаването ‘Преди всички’ слушах интервюто на Александър Малинов, не историческата личност, а един от организаторите на протеста ‘Срещу дългата ръка на Кремъл“, не вярвах на ушите си. И не бях само аз. Много бяхме изумените, защото това промотиращо митинга ”Срещу Кремълската агресия” интервю съдържаше всичко, което БНР не може и няма право да извършва нито по конституция, нито като обществена електронна медия, а именно личностни квалификации на инакомислещите и лексика, по-достойна за „инструктаж за извършване на специализирана дейност спрямо несъгласните с тезата на протеста”: „да се проследят”, „да се проверят”, „да се установи”, „да се види” и „констатира” кои са привържениците на разбирателство с Русия.
Извън всяко намерение да защитавам Русия и тези, благодарение на които страната ни сключва съмнителни енергийни сделки, аз сега ще вляза в категорията на тези, които трябва „да се проверят” и „да се проследят” и ще се опитам да отвлека вниманието ви от несъстоятелните брътвежи, допускани в ефира на националното ни радио, за да го насоча към истинския мащаб на войната, която империите водят помежду си, и специализираната дейност, която развиват покрай това.
И така, преди дни Ройтерс съобщи за пробив в американската шпионска програма, за чийто data-център, намиращ се на 40 км южно от Солт Лейк Сити, Юта, светът научи на 17 декември 2013. Пробивът бе осъществен от базираната в Москва, да, в Москва, софтуерна компания Kaspersky Lab и се състоеше в откритието как точно шпионският софтуер на Американската национална сигурност е бил инкорпориран дълбоко, на ниво хардуер, в голяма част от продукцията на известни компании, като Western Digital Corp, Seagate Technology Plc, Toshiba Corp, IBM, Micron Technology Inc, Samsung Electronics Co Ltd. и други. Касперски са съобщили за инфектирани лични компютри в тридесетина страни, но най-много те са били в Иран, следван от Русия, Пакистан, Афганистан, Китай, Мали, Сирия, Йемен и Алжир. Мишени са били правителствени и военни институции, телекомуникационни и енергийни компании, банки, ядрени изследователски центрове, медии и ислямски активисти. Касперски е отказал да съобщи името на страната, предприела шпионската кампания, но е казал, че е свързана със Stuxnet. Помните ли кибер-атаката на иранския ядрен реактор в Бушер и урановите центрофуги в Натанз?
Новият шпионски софтуер, този път на име Fanny, е разновидност на Stuxnet. Заразява устройството на ниво firmware – програмният код в постоянната памет, неотделим от твърдия му диск и втори по важност единствено след BIOS (Basic Input/Output System) кода, благодарение на който компютърът се включва и изключва, т.е. заразява го отново и отново с всяко ново включване.
Касперски публикува техническите детайли миналия понеделник, но някои от инфектираните институции ще трябва да се върнат обратно в 2001-а, за да проследят заразяването.
След десетилетие и половина безпрепятствено и безнаказано шпиониране на чужди държави, NSA ще трябва да се сблъска не само с масивна съпротива на дейността си, но и с последиците от влошената си репутация. САЩ пък ще изгубят не само пазар за технологиите си, но и много от политическите си съюзници. Поне това е признал пред Ройтерс Peter Swire, един от петчленната Група за разузнавателни и комуникационни технологии на президента Обама.
По какъв начин NSA се е сдобивала с кода, в който е имплантирала вирусите си? Компаниите не биха споделили кода си с правителствена агенция по никакъв начин. Или поне не биха го признали публично. От своя страна, и NSA също не би признала нищо, но когато някоя компания поиска да продаде техника на Пентагона, правителството може да проведе одит по сигурността, за да е сигурно, че технологията е безопасна. А това почти със сигурност означава, че е поискан и задържан кодът.
В заключение отново ще премина на ниво „свобода на медиите“, за да привлека вниманието ви към факта, че авторът на статията, цитираща разкритията на Касперски за шпионските методи на американската агенция по сигурността, е американец. Казва се Джоузеф Мен и е от Сан Франциско. Може пък родните ни медии да се престарават в „показването на лоялност към САЩ и ЕС“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.